Всъщност, като си помислеше човек по този начин, съблазнително беше… Светът беше пълен с твърде много лигаво мислене. Тя непрекъснато си повтаряше, че задачата на хора като нея самата, ако съществуваха и други, е да го подредят.
Облече си халата и се прекачи през перваза, като се държеше до последния момент, и тупна в една цветна леха.
Плъхът представляваше една мъничка фигурка, стрелкаща се през лунната морава. Последва го покрай конюшните, където той изчезна някъде в сенките.
Докато тя стоеше там, чувствайки се леко вкочанена и далеч повече идиотски, той се завърна, като влачеше някакъв предмет, доста по-голям от самия него. Приличаше на купчина стари дрипи.
Плъхът-скелет я заобиколи и яко ритна опърпания вързоп.
— Добре, добре!
Вързопът отвори едно око, което се завъртя диво, докато не се фокусира върху Сюзън.
— Предупреждавам те — рече вързопът, — не казвам думата с Н.
— Моля? — попита Сюзън.
Вързопът се претърколи, изправи се с мъка на крака и протегна две покрити с пърхот крила. Плъхът престана да го рита.
— Аз съм гарван, ясно? — рече той. — Една от малкото птици, които могат да говорят. Първото нещо, което хората казват, е: „О! Ти си гарван, давай, кажи думата с Н…“ Ако вземах по едно пени всеки път, когато това става, щях да съм…
— ЦЪЪРР.
— Добре, добре. — Гарванът напери пера. — Това нещо тук е Смърт на Плъховете. Виждаш косата и качулката, нали така? Смърт на Плъховете. Много е важен в света на плъховете.
Смърт на Плъховете се поклони.
— Много време прекарва под хамбари и навсякъде, където хората са оставили чиния трици, украсена със стрихнин — каза гарванът. — Много е съзнателен.
— ЦЪЪРР.
— Добре. Какво иска това… той от мен? — попита Сюзън. — Аз не съм плъх.
— Много си проницателна — отвърна гарванът. — Виж какво, аз не съм се натискал за тая работа, нали разбираш. Бях си заспал на черепа, а в следващия миг той вече ме беше сграбчил за крака. След като съм гарван, както вече казах, аз естествено съм окултна птица…
— Извинявай — рече Сюзън. — Знам, че това е само един сън, така че искам да съм сигурна, че го разбирам. Ти казваш… че си бил заспал на черепа си?
— Е, не на моя собствен череп — отвърна гарванът. — На нечий друг.
— Чий?
Гарванът диво извъртя очи. Никога не успяваше да ги накара и двете да гледат в една и съща посока. Сюзън трябваше да положи усилия да не обикаля около него, за да ги проследи.
— Откъде да знам? Да не би да ги намирам с табела отгоре? — каза той. — Просто череп. Слушай… Аз работя за оня магьосник, ясно ли е? Там долу в града. По цял ден седя на черепа и грача срещу хората…
— Защо?
— Защото гарван, който седи на череп и грачи е точно толкова част от същинския магьоснически modus operandi4, колкото са и големите капещи свещи и старият препариран алигатор, окачен под тавана. Нищо ли не знаеш? А пък аз си мислех, че всеки, който знае поне нещо за нещо, знае поне това. Ами, един истински магьосник може по-скоро да няма пенещото се зелено вещество в бутилки, отколкото да е без гарвана си, настанил се върху череп и грачещ…
— ЦЪЪРР!
— Виж какво, на хората трябва много да им се обяснява — отегчено каза гарванът. Едното му око отново се фокусира върху Сюзън. — Той не си пада много по тънката част, така де. Плъховете не обсъждат въпроси от философско естество, като умрат. Все едно, аз съм единственият му познат тук наоколо, който може да говори…
— Хората могат да говорят — каза Сюзън.
— О, наистина — отвърна гарванът, — но ключов момент по отношение на хората, жизненоважна разлика, както бихме могли да се изразим е, че те не си падат по това някой плъх скелет да ги събуди посред нощ, защото спешно се нуждае от преводач. Пък и хората не могат да го видят.
— Аз го виждам.
— А! Мисля, че уцели в десетката, баш в целта — отвърна гарванът. — Право там попадна, както можем да се изразим.
— Слушай — каза Сюзън, — само искам да ти кажа, че не вярвам на нищо от това. Не вярвам, че съществува Смърт на Плъховете, покрит с качулка, който носи коса.
— Стои пред теб.
— Не виждам причина да го повярвам.
— Виждам, че наистина си получила добро образование — раздразнено каза гарванът.
Сюзън се вгледа в Смърт на Плъховете долу. Дълбоко в очните му ябълки видя син блясък.