— Да — отвърна черепът. — Офейкай, докато си още глава, това е, което мога да кажа.
Собственикът на един хамбар в Анкх-Морпорк имаше малък проблем. Смърт на Плъховете чуваше далечното джавкане на териерите. Щеше да е тежка нощ.
Би било твърде трудно да се опишат мисловните процеси на Смърт на Плъховете, а още по-малко човек можеше да бъде сигурен, че такива съществуват. Имаше чувството, че не трябваше да намесва гарвана, но хората отдават такова голямо значение на думите.
Плъховете не мислят в перспектива, освен в най-общи линии. В най-общи линии, той беше много, много обезпокоен. Не беше очаквал да се сблъска и с образованието.
Сюзън прекара следващата сутрин без необходимостта да става несъществуваща. Географията се състоеше от флората на Равнините Сто,6 основният експорт на Равнините Сто,7 и фауната на Равнините Сто8.
Щом веднъж успееше да събере общия знаменател, ставаше елементарно. Девойчетата трябваше да оцветят някаква карта. Това предполагаше много зелено. Обядът се състоеше от Пръстите на Мъртвец и Пудинг от Очни Ябълки, здравословен баласт за следобедните занятия, т.е. Спорт.
Това беше сферата на Желязната Лили, за която се носеха слухове, че се бръсне и че вдига гири със зъби, и насърчителните викове на която, докато вилнееше насам-натам по тъч линията, бяха от рода на: „Хванете някоя топка бе, размекнати чавки такива!“
Госпожица Батс и госпожица Делкрос си държаха прозорците затворени в следобедите, когато имаше спортни игри. Госпожица Батс яростно четеше логика, а госпожица Делкрос, облечена според собствените си представи в тога, правеше ритмична гимнастика в салона.
Сюзън изненадваше хората с това, че е добра в спорта. Поне в някакъв спорт. Хокей, игра на топка и с топка и бухалка, определено. Всяка игра, която предполагаше да хване пръчка в ръка и да замахне с нея, без никакво съмнение. Гледката на Сюзън, приближаваща се към целта с премерен поглед, караше всяка една вратарка да изгуби напълно вяра в защитния си екип и да се просне по очи на земята, точно в мига, когато топката прелиташе с бръмчене на височината на кръста.
Това беше само още едно доказателство за тоталната глупост на останалата част от човечеството, ако питаха Сюзън, защото, макар че съвсем явно тя беше една от най-добрите играчки на училището, никога не я включваха в отборите. Даже и дебелите момичета с пъпки ги избираха преди нея. Беше толкова вбесяващо нелогично, а тя никога не можеше да разбере защо.
Беше обяснила на другите момичета колко е добра, беше им демонстрирала и уменията си и им беше изтъкнала колко са глупави, че не я избират. Поради някаква подлудяваща я причина като че ли нямаше никакъв ефект.
Вместо това този следобед тя отиде на официална разходка. Беше приемлива алтернатива, стига момичетата да ходеха групово. Обикновено отиваха в града и си купуваха вмирисана риба и пържени картофки от един неприятно ароматен магазин на Уличката на Трите Рози; госпожица Батс считаше пържената храна за нездравословна, и следователно тя купуваше вън от училището при всеки възможен случай.
Момичетата трябваше да се движат на групи най-малко по три. Опасността, според предполагаемия личен опит на госпожица Батс, не можеше да застигне групи от повече от две.
Във всеки случай, беше определено крайно невероятно тя да се случи на някоя група, която включваше Принцеса Джейд9 и Глория Тогздотър.
Собственичките на училището първоначално се притесняваха да приемат една тролка, но бащата на Джейд беше цар на цяла планина, а винаги звучеше добре да имаш някоя кралска особа в списъка на учащите се. А и освен това, както госпожица Батс бе обърнала внимание на госпожица Делкрос, наше задължение е да ги стимулираме, щом показват някаква склонност да се превърнат в истински хора, пък и царят всъщност е много чаровен и ме уверява, че дори не може да си спомни кога за последен път е изял някого. Джейд беше зле със зрението — факт, който я извиняваше от излагането на ненужна слънчева светлина, и плетеше метални ризници в часовете по трудово.
Глория пък беше отстранена от часовете по физкултура поради склонността й да използва брадвата си по заплашителен начин. Госпожица Батс бе намекнала, че брадвата не е оръжие, подобаващо на една дама, пък била тя и джудже, но Глория пък бе изтъкнала, че — напротив — тя й е била завещана от баба й, на която е принадлежала цял живот и тя я е лъскала всяка събота, даже и да не я е използвала през тази една седмица. Имаше нещо в начина, по който тя я сграбчваше, което караше даже и госпожица Батс да отстъпи. За да демонстрира сговорчивост, Глория се отказа от железния си шлем и макар че не си бръснеше брадата не съществуваше правило, което да забранява на момичетата да носят бради, дълги една педя, — то поне си я сплиташе. И я връзваше с панделки в цветовете на училището.