Къри с Зеленчучи 8 пенса
Къри с Слатко, и Сурови Хапки Сфинско 10 п
Къри с Слатку и Кисело, Пърче Риба 10 п
Къри с Месо 10 п
Къри с Месо по Избор 15 п
Екстра Къри 5 п
Хрупкаф свинк 4 п
За В Тук Или,
За У Вас Си
Прозорчето отново се отвори и един голям кафяв плик, направен от обявена за водоустойчива хартия, тупна върху малката поличка пред него. Прозорчето отново се затръшна.
Сюзън внимателно посегна. Миризмата, която излизаше от плика притежаваше качествата на един вид термичен ланцет, които предупреждаваха да не се ползват метални прибори. Но времето на последния чай беше отминало доста отдавна.
Сети се, че няма никакви пари в себе си. От друга страна, никой не й поиска никакви пари. Но светът ще рухне в гибел и разруха, ако хората не съблюдават задълженията си.
Тя се наведе напред и почука на вратата.
— Моля да ме извините… не бихте ли искали нещо…?
Отвътре се чуха крясъци и трясък, като че ли половин дузина човека се бореха да се намъкнат под една и съща маса.
— О! Колко мило. Благодаря. Много ви благодаря — рече Сюзън учтиво.
Бинки се отдалечи съвсем бавно. Този път го нямаше масирания скок на мускулна сила — той препускаше из въздуха внимателно, сякаш някога, много отдавна някой му се е карал, че е разлял нещо.
На няколкостотин стъпки над летящия под нея пейзаж Сюзън опита кърито, след което го изхвърли колкото можа по-възпитано.
— Много беше… необичайно — каза тя. — И това ли е всичко? Разкарва ме по целия този път из небето за някаква си храна за вкъщи?
Земята запрелита по-бързо покрай нея и бавно я полази усещането, че сега конят лети много по-бързо, в бърз галоп вместо спокойното препускане. Напрягане на мускули…
… и тогава за един миг небето пред нея изведнъж избухна в синьо.
Зад гърба й, невидими, тъй като светлината стоеше отстрани почервеняла от срам и се питаше какво се е случило, следите от чифт копита пламтяха за миг във въздуха.
Беше пейзаж, който висеше в пространството.
Това беше малка тантуреста къщичка, с градинка наоколо. Имаше и поля, както и далечни планини. Сюзън се загледа, докато Бинки забави ход.
Липсваше дълбочина. Докато конят кръжеше, за да кацне, пейзажът се откри чисто и просто като повърхност, тънка филмова лента на… нещо съществуващо… натрапено в нищото.
Тя очакваше той да се скъса щом конят се приземи, но последва само едно леко скръцване и пръснат чакъл.
Бинки препусна покрай къщата и влезе в двора на конюшнята, където се изправи и зачака.
Сюзън слезе много предпазливо. Почвата под краката й беше съвсем твърда. Посегна надолу и разрови чакъла. Под него имаше още чакъл.
Беше чувала, че Феята със Зъбите събира зъби. Като си помислиш логично… единствените други хора, които събираха някакви части от тела, го правеха поради много подозрителни причини и обикновено за да наранят или да контролират другите хора. Феите, които Събират Зъби, сигурно държат половината деца на света под свой контрол. А това не приличаше на дома на такъв човек.
Дядо Прасоколеда очевидно живееше в някаква ужасна кланица в планините, украсена с наденички и черен пудинг, и боядисана в ужасяващ кървавочервен цвят.
Което предполагаше стил. Гаден, но поне някакъв стил. А това място тук нямаше никакъв стил.
Вторнишката Патица с Кейк Душа явно нямаше никакъв дом. Нито пък Старецът Беля, нито пък Пясъчният Човек, поне доколкото тя знаеше.
Разходи се около къщата, която не беше по-голяма от барака. Съвсем определено. Който и да беше този, който живееше в нея, определено нямаше никакъв вкус.
Намери входната врата. Беше черна, с чукче във формата на омега.
Сюзън посегна към него, но вратата сама се отвори.
И пред нея се откри коридорът, далеч по-голям, отколкото скелетът на къщата отвън би могъл да побере. В далечината успя да различи стълбище, достатъчно широко за танцовия финал на мюзикъл.
Още нещо не беше наред с перспективата. Съвсем ясно много надалеч имаше стена, но в същото време тя изглеждаше така, сякаш са я нарисували във въздуха просто на петнайсетина стъпки разстояние. Все едно разстоянието не е задължително.
На едната стена имаше голям часовник. Бавното му тиктакане изпълваше огромното пространство.