— Ще повярвате ли на четири удара по грифа, такт две четвърти, мелодията води, а басовият ритъм най-напред в мелодията?
— К’значи всичко това? — попита Лиас. — К’во значат всичките тия думи?
— Ти нали си музикант? — попита Глод. — Какво мислиш, че правиш?
— Че, удрям ги с чуковете — отвърна Лиас, като типичен барабанист.
— Но онова, дето го изсвири… — каза Имп, — онова де… в средата… това бам-ба бам-ба бамбамба… откъде знаеше да го изсвириш?
— Ами то си беше точно парчето, дето трябваше да се появи там — каза Лиас.
Имп погледна към китарата. Беше я оставил на масата. Още продължаваше тихичко да си свири сама като мъркаща котка.
— Това не е нормален инструмент — каза той, като размаха пръст срещу него. — Просто си стоях там и тя започна да свири сама!
— Най-вероятно е принадлежала на някой магьосник, както ви казах — рече Глод.
— Ами! — рече Лиас. — Никога не съм срещал музикален магьосник. Музиката и магията не се разбират.
Погледнаха към нея.
Имп никога по-рано не беше чувал за инструмент, който да свири сам, с изключение на легендарната лира на Оуен Муонйи, която пееше, щом се приближи опасност. И това е било чак по времето, когато наоколо още е имало дракони. Пеещите лири добре си пасваха с драконите. Но в град с гилдии и други такива неща хич не изглеждаха на място.
Вратата се отвори.
— Това беше… удивително, момчета — каза Хибискус Данълм. — Никога не съм чувал нещо подобно! Можете ли да дойдете и утре вечер? Ето ви петте долара.
Глод преброи монетите.
— Изсвирихме четири биса — мрачно каза той.
— На ваше място щях да се оплача на Гилдията — отвърна Хибискус.
Триото погледна към парите. Изглеждаха много внушително на хора, които са яли за последен път преди двайсет и четири часа. Не беше по тарифата на Гилдията. От друга страна, това бяха дълги двайсет и четири часа.
— Ако дойдете и утре — започна Хибискус, ще ги направя… шест долара. Какво ще кажете?
— О, ууфф! — каза Глод.
Муструм Ридкъли скочи в леглото, защото самото легло леко вибрираше по пода.
Е, значи най-сетне се беше случило!
Бяха тръгнали срещу него.
Традицията за издигане в Университета, като се заемат обувките на някой мъртвец, понякога първо като се подсигури смъртта на въпросния човек, напоследък беше замряла. Това до голяма степен се дължеше на самия Ридкъли, който беше голям, поддържаше се в добра форма и, както тримата среднощни кандидати за поста на Главния Ректор бяха открили, имаше и много добър слух. Беше ги провесил напосоки от прозореца за глезените им, като първо ги беше зашеметил с лопата, и им беше пречупил ръцете на по две места. Освен това, Ридкъли се славеше с това, че спи с два заредени арбалета до главата. Той беше добър човек и най-вероятно не би застрелял някого и в двете уши.
Този вид съображения стимулираше по-търпелив сой магьосници. Всеки умира рано или късно. Те можеха да поизчакат.
Ридкъли се огледа и откри, че първоначалното му впечатление е било погрешно. Видимо не протичаше никаква пагубна магия. Носеше се само шум и изпълваше стаята до пръсване.
Ридкъли се напъха в пантофите си и излезе в коридора, където останалите преподаватели се тълпяха наоколо и тъпо се питаха един друг какво за бога става. От тавана върху главите им валеше мазилка като тежка мъгла.
— Кой причинява тази врява? — изкрещя Ридкъли. Последва ням хор от нечути отговори, както и обилно повдигане на рамене.
— Е, ще открия — изръмжа Главният Ректор и се отправи към стълбището, а останалите се затътриха след него.
Вървеше без да си сгъва много коленете или лактите — сигурен белег за решителен човек в лошо настроение.
Триото не отрони и дума по целия път от „Барабана“. Не казаха нищо по целия път до „Деликатесите на Гимлет“. Не казаха нищо, докато чакаха на опашката, и после единственото, което казаха, беше: „Значи… така… това е един Четвърт гризачо с допълнително ятки, без люти потпрафки, една порция Клачианска Пикантна с двоен салам и Четири Слоя, без уранова смола“.
Седнаха да чакат. Китарата свиреше тихо четиригласен риф. Опитаха се да не мислят за това. Опитаха се да мислят за други неща.
— Мисля да си сменя името — рече Лиас, най-сетне. — Искам да кажа… Лиас? Не е хубаво име за музикалния бизнес.
— На какво ще го смениш? — попита Глод.
— Мислех си… не се смейте… мислех си… Клиф15? — каза Лиас.
— Клиф?
— Хубаво тролско име. Много каменно. Много скалисто. Всичко му е наред — рече Клиф, роден като Лиас, уклончиво.
— Ами… да… но, аз н’нам, искам да кажа… е, и… Клиф? Не мога да си представя някой да изкара дълго в тоя занаят с име като Клиф.