— О, ДА СПОМНЯМ СИ. ХММ. ЧОВЕК, КОЙТО ВЪРШИ МОЯТА РАБОТА? ТЕХНИЧЕСКИ Е ВЪЗМОЖНО, РАЗБИРА СЕ, НО ЗАЩО?
— Аз мисля, че Албърт знае нещо, но променя темата.
Албърт се появи отново, като носеше още една чаена чаша в чинийка. Тупна я нарочно върху писалището на Смърт с изражението на някой, на когото се подиграват.
— Това ли ще е всичко, Господарю? — попита той.
— БЛАГОДАРЯ ТИ, АЛБЪРТ. ДА.
Албърт си тръгна отново, по-бавно от обикновено. Не спираше да се обръща през рамо.
— Все си е същият, нали? — каза Сюзън. — Разбира се, точно това е проблемът с това място…
— КАКВО МИСЛИШ ЗА КОТКИТЕ?
— Моля?
— КОТКИТЕ. ОБИЧАШ ЛИ ГИ?
— Те са… — Сюзън се поколеба, — ами, да. Но котката си е само котка.
— ШОКОЛАД — рече Смърт. — А ШОКОЛАД ОБИЧАШ ЛИ?
— Мисля, че може доста да се прекалява с него — отвърна Сюзън.
— ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СИ НАСЛЕДИЛА ИЗАБЕЛ.
Сюзън кимна. Любимото ядене на майка й беше Геноцид чрез Шоколад.
— А ПАМЕТТА ТИ? ДОБРА ПАМЕТ ЛИ ИМАШ?
— О, да. Аз… спомням си нещата. За това как да си Смърт. За това как се предполага да става всичко. Само че виж, там, когато каза, че си спомняш за плъха, то дори още не се е случило…
Смърт се изправи и се приближи до модела на Дисковия свят.
— МОРФИЧЕН РЕЗОНАНС — каза той, без да поглежда към Сюзън. — ПО ДЯВОЛИТЕ. ХОРАТА ВСЕ НЕ ЗАПОЧВАТ ДА ГО РАЗБИРАТ. ХАРМОНИЯ ОТ ДУШАТА. ОТГОВОРНА Е ЗА ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА.
Сюзън извади пясъчния часовник на Имп. През дупката все още изтичаше син пушек.
— Можеш ли да ми помогнеш за това? — попита тя.
Смърт се завъртя.
— НИКОГА НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ОСИНОВЯВАМ МАЙКА ТИ.
— Защо го направи?
Смърт сви рамене.
— КАКВО ИМАШ ТАМ?
Взе пясъчния часовник на Бъди от нея и го вдигна високо.
— А! ИНТЕРЕСНО.
— Знаеш ли какво означава това, Деденце?
— НИКОГА НЕ СЪМ ГО СРЕЩАЛ ПРЕДИ, НО ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО. ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. ОЗНАЧАВА… ПО НЯКАКЪВ НАЧИН… ЧЕ ТОЙ ИМА МУЗИКА В ДУШАТА СИ… ДЕДЕНЦЕ?
— О, не. Не може да е така. Това е само фигуративен образ. А какво му е лошото на „деденце“?
— С „ДЯДО“ БИХ МОГЪЛ ДА СВИКНА. ДЕДЕНЦЕ? САМО МАЛКО ОСТАВА И ДА СТАНЕ ДЕДКО, МЕН АКО ПИТАШ. КАКТО И ДА Е, МИСЛЕХ, ЧЕ ВЯРВАШ НА ЛОГИКАТА. КАТО НАРЕЧЕШ НЕЩО „ФИГУРАТИВЕН ОБРАЗ“, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТО НЕ Е ВЯРНО.
Смърт неопределено размаха пясъчния часовник.
— НАПРИМЕР — каза той, — МНОГО НЕЩА СА ПО-ДОБРИ, ОТКОЛКОТО ДА УЦЕЛИШ ПРАВО В СЪРЦЕТО С ТЪП КОЛ. НИКОГА НЕ СЪМ РАЗБИРАЛ ИЗРАЗА. НО СЪС СИГУРНОСТ, С ПОДОСТРЕН КОЛ БИ БИЛО ОЩЕ ПО-ЗЛЕ…
Смърт млъкна.
— ОТНОВО ГО ПРАВЯ! ЗАЩО ЗА БОГА ТРЯБВА ДА МЕ ИНТЕРЕСУВА КАКВО ОЗНАЧАВА СКАПАНИЯТ ИЗРАЗ? ИЛИ ТИ КАК МИ ВИКАШ? МАЛОВАЖНО! ЗАМЕСВАНЕТО С ЧОВЕЦИ ЗАСЕНЧВА МИСЛЕНЕТО. ОТ МЕН ДА ГО ЗНАЕШ. НЕ СЕ ЗАМЕСВАЙ.
— Но аз съм човек.
— НЕ СЪМ КАЗВАЛ, ЧЕ ЩЕ ТИ БЪДЕ ЛЕСНО, НАЛИ ТАКА? НЕ МИСЛИ ЗА ТОВА. НЕ ЧУВСТВАЙ.
— Ти си експерт, нали? — разгорещено попита Сюзън.
— МОЖЕ И ДА СЪМ СИ ПОЗВОЛЯВАЛ НЯКОЯ ЕМОЦИОНАЛНА ИСКРИЦА В НЕДАЛЕЧНОТО МИНАЛО — рече Смърт, — НО МОГА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ НЕЯ КОГАТО СИ ПОИСКАМ.
Той отново вдигна пясъчния часовник.
— ИНТЕРЕСЕН ФАКТ Е ТАЗИ МУЗИКА, ТЪЙ КАТО ПО ПРИРОДА Е БЕЗСМЪРТНА, ТЯ ПОНЯКОГА МОЖЕ ДА УДЪЛЖАВА ЖИВОТА НА ХОРАТА, НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ С НЕЯ — каза той. — ЗАБЕЛЯЗАЛ СЪМ, ЧЕ ИЗВЕСТНИ КОМПОЗИТОРИ, ОСОБЕНО, НЕ СА МРЕЛИ ОТДАВНА. ГЛУХИ КАТО ПЪНОВЕ, ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ, КОГАТО ГИ ВИКАМ. ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ НЯКЪДЕ НА НЯКОЙ БОГ ТОВА МУ СЕ СТРУВА МНОГО ЗАБАВНО. — Смърт съумя да изрази презрение. — ТЕХНИ СИ ШЕГИЧКИ.24
Остави пясъчния часовник и го побутна с кокалест пръст.
Издаде едно „уауууууумммииииии-чида-чида-чи-да“.
— НЯМА ЖИВОТ. ИМА МУЗИКА.
— Музиката го е обладала?
— МОЖЕ И ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.
— И удължава живота му?
— ЖИВОТЪТ Е ОБТЕКАЕМ. СЛУЧВА СЕ ПОНЯКОГА СРЕД ХОРАТА. НЕ ЧЕСТО. ОБИКНОВЕНО ТРАГИЧНО, ПО ТЕАТРАЛЕН НАЧИН. НО ТОВА НЕ Е ДРУГ ЧОВЕК. ТОВА Е МУЗИКА.
— Той свиреше нещо, на някакъв струнен инструмент, като китара…
Смърт се обърна.
— ТАКА ЛИ? Е, ДОБРЕ, ДОБРЕ…
— Това важно ли е?
— ТО… ИНТЕРЕСНО Е.
— Трябва ли да го знам?
— НИЩО ВАЖНО. ПРОСТО МИТОЛОГИЧНИ ОСТАНКИ. НЕЩАТА САМИ ЩЕ СЕ ОПРАВЯТ, МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СИГУРНА.
— Какво имаш предвид под „сами ще се оправят“?
— НАЙ-ВЕРОЯТНО СЛЕД БРОЕНИ ДНИ ТОЙ ВЕЧЕ ЩЕ Е МЪРТЪВ.
Сюзън погледна към пясъчния часовник.
— Но това е ужасно!
— СЛУЧАЙНО ДА СИ РОМАНТИЧНО ОБВЪРЗАНА С МЛАДИЯ ГОСПОДИН?
— Какво? Не! Че аз съм го виждала един-единствен път!
— И ПОГЛЕДИТЕ ВИ НЕ СА СЕ СРЕЩНАЛИ В НЯКОЯ ПРЕТЪПКАНА ЗАЛА ИЛИ НЕЩО ПОДОБНО?
— Не! Разбира се, че не.
— ЗАЩО ТЕ Е ГРИЖА ТОГАВА?
— Защото, той е важ… защото е човешко същество, ето защо — каза Сюзън, изненадана сама на себе си. — Не виждам защо трябва да си играят така с хората — добави неубедително. — Това е всичко. О, не знам.
24
И, разбира се, без успех. Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Пречи им да се разсейват.