Той отново се наведе напред, докато черепът му не се изравни с лицето й.
— НО ПОВЕЧЕТО ХОРА СА МНОГО ГЛУПАВИ И СИ ПРАХОСВАТ ЖИВОТА. НЕ СИ ЛИ ГО СРЕЩАЛА? НЕ СИ ЛИ ПОГЛЕЖДАЛА НАДОЛУ ОТ КОНЯ КЪМ НЯКОЙ ГРАД И ДА СИ ПОМИСЛЯЛА КОЛКО МНОГО ПРИЛИЧА НА МРАВУНЯК, ПЪЛЕН СЪС СЛЕПИ СЪЩЕСТВА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ЖАЛКИЯТ ИМ ЕЖЕДНЕВЕН МАЛЪК СВЯТ Е РЕАЛЕН? ВИЖДАШ СВЕТЕЩИТЕ ПРОЗОРЦИ И ТОВА, КОЕТО ТИ СЕ ИСКА ДА СИ МИСЛИШ Е, ЧЕ МОЖЕ БИ СЪЩЕСТВУВАТ МНОГО ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ, СКРИТИ ЗАД ТЯХ, НО ТОВА, КОЕТО ЗНАЕШ, Е, ЧЕ ТЕ ВСЪЩНОСТ СА ПРОСТО ЕДНИ ТЪПИ, ТЪПИ ДУШИ, ЕЛЕМЕНТАРНИ ПОТРЕБИТЕЛИ НА ХРАНА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТЕХНИТЕ ИНСТИНКТИ СА ЕМОЦИИ, А НИЩОЖНИТЕ ИМ ЖИВОТЧЕТА — ПО-ВАЖНИ ОТ ПОЛЪХА НА ВЯТЪРА.
Синият пламък беше без дъно. Той сякаш изсмукваше собствените й мисли от мозъка й.
— Не — прошепна Сюзън, — не, никога не съм си помисляла така.
Смърт стана внезапно и се обърна.
— МОЖЕ ДА УСТАНОВИШ, ЧЕ ПОМАГА — каза той.
— Но всичко е само хаос — каза Сюзън. — Няма никакво значение начина, по който хората умират. Няма справедливост!
— ХА.
— Ти се намесваш — настоя тя. — Ти току-що спаси баща ми.
— БЕШЕ ГЛУПАВО. ДА ПРОМЕНИШ СЪДБАТА НА ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ЧОВЕК ОЗНАЧАВА ДА ПРОМЕНИШ СВЕТА. НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯМ ТОВА. ПОМНИ ГО И ТИ.
Смърт все още не се обръщаше да я погледне.
— Не виждам защо да не променяме нещата, ако светът става по-добър от това — каза Сюзън.
— ХА.
— Толкова ли те е страх да промениш света?
Смърт се обърна. Самото му изражение накара Сюзън да отстъпи назад.
Той бавно се приближи към нея. Гласът му, когато се чу, беше само съскане.
— ТИ МИ КАЗВАШ ТОВА НА МЕН? ИЗПРАВИЛА СИ СЕ ТУК В ХУБАВАТА СИ РОКЛИЧКА, И МИ ГО КАЗВАШ НА МЕН? ТИ? ТИ МИ ДЪРДОРИШ ЗА ПРОМЕНЯНЕ НА СВЕТА? МОЖЕШ ЛИ ДА СЪБЕРЕШ КУРАЖА ДА ГО ПРИЕМЕШ? ДА ЗНАЕШ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ И ДА ГО НАПРАВИШ, КАКВОТО И ДА СТРУВА ТОВА? СЪЩЕСТВУВА ЛИ НЯКЪДЕ НА ТОЗИ СВЯТ ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО ДА ЗНАЕ КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ?
Ръцете му се свиваха и разпускаха конвулсивно.
— КАЗАХ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОМНИШ… ЗА НАС, ВРЕМЕТО Е САМО МЯСТО. ЦЯЛОТО Е РАЗСТЛАНО. ТО Е КОЕТО Е, И КОЕТО ЩЕ БЪДЕ. АКО ПРОМЕНИШ ТОВА, ПОЕМАШ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРОМЯНАТА. А ТО Е ТВЪРДЕ ТЕЖКО ДА ГО ПОНЕСЕШ.
— Това е само извинение!
Сюзън изгледа яростно високата фигура. После се обърна и напусна стаята.
— СЮЗЪН?
Тя се спря на средата на пода, но не се обърна.
— Да?
— НАИСТИНА ЛИ… КОКАЛЕСТИ КОЛЕНЕ?
— Да!
Това беше може би първата чанта за пиано, която някога е била правена, и то направена от килим. Клиф я метна леко на гръб и грабна торбата с камъните си в другата ръка.
— Тежи лли? — попита Бъди.
Клиф вдигна пианото високо с една ръка и го претегли на око.
— Малко — отвърна. Дъските на пода изскърцаха под него. — Мислиш ли, че беше редно да извадим всичките части навън?
— Няма начин да не свири — каза Глод. — То е като… каруца. Колкото повече части сваляш, толкова по-бързо върви. Хайде.
Тръгнаха. Бъди се опитваше да изглежда толкова незабележим, доколкото това е възможно за някое човешко същество, ако придружава едно джудже с голяма тръба, маймуна и трол, който носи пиано в торба.
— Добре би ми дошла една каруца — рече Клиф, докато се насочваха към „Барабана“. — Голяма черна каруца с ларви по нея…
— Лларви? — попита Бъди.
Започваше да свиква с името.
— Лъскави, такива.
— О, лливреи.
— И тях.
— Какво би направилл, ако имаше една камара зллато, а Гллод? — попита Бъди. В торбата си китарата отвърна тихо на гласа му.
Глод се поколеба. Искаше да каже, че за едно джудже целият смисъл на това да имаш една камара злато се свеждаше до, ами, до това просто да имаш една камара злато. Не му трябваше нищо друго, освен тя да си е такава лъскава, както може да е само златото.
— Н’нам — рече. — Никога не съм мислил, че ще имам една купчина злато. Ами ти?
— Заклех се, че ще стана най-известният музикант на света.
— Т’ва е опасно, такива клетви — каза Клиф.
— Уук.
— А не е лли това, което иска всеки музикант? — попита Бъди.
— Според собствения ми опит — каза Глод, — това, което иска всеки истински артист, ама наистина го иска, е да му се плати.
— И да е известен — настоя Бъди.
— За известността не знам — рече Глод. — Трудно е да си известен и жив. Аз просто искам да си свиря музиката всеки ден и да чувам някой да казва: „Мерси, супер беше, ето ти малко пари и утре по същото време, а?“
— Само това?
— Това е много. Бих искал хората да казват: „Трябва ни някой добър на тръбата, извикайте Глод Глодсън!“