— Кажи ми — попита той. — Каква беше реакцията на господин Диблър на всичко това?
— Какво, ваш’светлос?
— Съвсем елементарен въпрос, струва ми се.
Лепкавия Майкъл установи, че думите: „Но как разбрахте, че стария Диблър е бил там? Аз изобщо не съм го споменавал“ се подреждат сами на вниманието на ларинкса му, след което размисли веднъж, втори, че и трети път да му ги каже.
— Той само седеше и се блещеше, ваш’светлос. Със зинала уста. И после се втурна навън.
— Ясно. О, божичко. Благодаря ти, Майкъл. Чувствай се свободен.
Просякът се поколеба.
— Мръсния Стар Рон казва, че Ваш’свстлос понякога плаща за информацията — каза той.
— Така ли? Наистина? Той така ти каза, а? Е, това е интересно. — Ветинари драсна нещо в полето на доноса. — Благодаря ти.
— Ъ…
— Не ме оставяй да ти губя повече време.
— Ъ. Не. Бог да ви благослови, Ваш’светлос — каза Лепкавия Майкъл и си плю на петите.
Когато шумът от ботушите на просяка заглъхна, Патрицият се приближи до прозореца, изправи се, сключил ръце зад гърба си, и въздъхна.
Сигурно съществуваха градове държави, замисли се той, където управниците трябва да се грижат само за дребните неща… варварски нападения, балансът на плащанията, убийства, изригването на местния вулкан. Там нямаше хора, които настойчиво отварят вратата на реалността и казват метафорично: „Ей, здрасти! Радвам се да те видя, каква хубава брадва си имаш, случайно, дали не мога да изкарам някой и друг грош от теб, докато така или иначе си тука?“
Понякога Лорд Ветинари се питаше какво се е случило с господин Хонг. Всички знаеха, разбира се. В най-общи линии. Но не съвсем точно какво.
Ама че град! През пролетта, реката се подпалваше. Около веднъж месечно, Гилдията на Алхимиците експлодираше.
Той се върна обратно на писалището си и си отбеляза още нещо кратко. Много се опасяваше, че щеше да му се наложи някой да бъде убит.
После взе третото действие на Прелюдията на Фондел в G Мажор и продължи да чете.
Сюзън се върна на уличката, където беше оставила Бинки. Наоколо по паветата лежаха половин дузина мъже, които стискаха разни части по себе си и пъшкаха. Сюзън не им обърна внимание. Всеки, който се опиташе да открадне коня на Смърт, скоро разбираше смисъла на израза „Свят на болката“. Бинки имаше добър мерник. Това си беше един много малък, много личен негов свят.
— Музиката свиреше на него, а не обратното — каза тя. — Личеше си. Не съм сигурна дали пръстите му въобще докосваха струните.
— ЦЪЪРР.
Сюзън си разтърка ръката. Беше се оказало, че Торбоустия има доста здрава глава.
— Мога ли да убия нея, без да убия него?
— ЦЪЪРР.
— Никакъв шанс — преведе гарванът. — Това е единственото, което го държи жив.
— Но Дяд… но той каза, че тя така или иначе ще го убие, като свърши!
— Това и така си е една голяма, широка, чудесна вселена — каза гарванът.
— ЦЪЪРР.
— Но… виж какво, ако това е… паразит, или нещо подобно — говореше Сюзън, докато Бинки препусна към небето, — каква полза да убиваме приемника?
— ЦЪЪРР.
— Казва, че хич не се сеща — преведе гарванът. — Пусни ме над Куирм, става ли?
— На нея за какво й е той? — попита Сюзън. — Използва го, но за какво?
— Двайсет и седем долара! — каза Ридкъли. — Двайсет и седем долара, за да ви измъкна! А сержантът непрекъснато се хилеше! Арестувани магьосници!
Разхождаше се покрай редицата оклюмали фигури.
— Искам да кажа, колко често викат Стражата в „Барабана“? — говореше Ридкъли. — Искам да кажа, какво си мислехте, че правите?
— Мърмърмърмърмърмър — каза Деканът, забил поглед в земята.
— Не чух?
— Мърмърмърмърмърмър-танцувахме-мър.
— Танцувахте — рече Ридкъли спокойно, като се върна по редицата. — Това било танцуване, така ли? Да млатите хората? Да се премятате един другиго през рамо? Да вършеете навсякъде? Даже и тролите не се държат така (не че имам нещо против тролите, да знаете, чудесен народ, чудесен народ), а вие се предполага да сте магьосници. Хората се предполага да ви гледат почтително и не поради факта, че се премятате през главите им, Руни, и не си мисли, че не съм забелязал онова изпълнение, откровено бях отвратен. Горкият Касиер се наложи да остане на легло. Танцуването е… въртене в кръг, не знаете ли, Майски балове и други такива, бързи леки подскоци, може би малка светла бална зала… не да тресеш хората наоколо като джудже с топор (обърнете внимание, солта на земята са това джуджетата, винаги съм го казвал). Ясен ли съм сега?