— Не е… искам да кажа, това не е като звука, дето го чухме в „Барабана“ — критично каза Джимбо. — Малко прилича на него, но не е… но не е същият.
Джимбо беше най-добрият приятел на Краш и искаше да мине и той за разбирач.
— Добър е като за начало — каза Краш. — Така че, ти и Ноди, вие двамата взимате китари. А Скам, ти… ти можеш да биеш барабаните.
— Н’ам как — каза Скам. Той наистина така се казваше.31
— Никой не знае как да свири на барабаните — търпеливо рече Краш. — Няма нищо, което да се знае. Просто ги удряш с палките.
— Ъхъ, ама ако нещо не улуча?
— Ще седиш по-близо. Така — каза Краш и се облегна назад. — А сега… най-важното нещо, наистина най-важното нещо е… как ще се наречем?
Клиф се огледа.
— Е, струва ми се, че гледаме всяка една къща и проклет да съм, ако виждам някъде името Диблър — изръмжа той.
Бъди кимна. По-голямата част от Саторовия Площад беше фасадата на Университета, но оставаше място и за няколко други постройки. Бяха от онези, дето имат по една дузина месингови табелки на вратата. От онези, дето намекват, че дори самото изтриване на краката върху черджето на прага ще ти струва прескъпо.
— Здравейте, момчета.
Обърнаха се. Диблър засия срещу тях над един поднос с — не беше изключено, — наденички и кифли. До него седяха няколко чанти.
— Съжаляваме, че закъсняхме — каза Глод, — но никъде не можахме да открием офиса ви.
Диблър разпери широко ръце.
— Това е моят офис — каза той също толкова необятно. — Саторовия Площад! Хиляди квадратни стъпки площ! Отлични комуникации! Неспирна търговия! Пробвайте тези — добави той, като грабна една от чантите и я отвори. — Трябваше да налучквам с номерата.
Бяха черни и направени от евтин памук. Една от тях беше XXXXL.
— Потник с думи по него? — рече Бъди.
— „Рок-групата с Камъни В Нея“ — прочете Клиф, бавно. — Ей, т’ва сме ние, нали така?
— За какво са ни? — попита Глод. — Ние знаем кои сме.
— Реклама — отвърна Диблър. — Доверете ми се. — Пъхна един кафяв цилиндър в устата си и запали единия край. — Облечете ги довечера. Какъв купон съм ви приготвил!
— Наистина лли? — попита Бъди.
— Точно това казах!
— Не, ти ни попита — каза Глод. — Ние откъде да знаем?
— Т’ва има ли ларви по него? — попита Клиф.
Диблър заговори отново.
— Това е голямо място, страхотна публика ще имате! И ще изкарате… — той погледна към доверчивите им, открити лица, — десет долара над тарифата на Гилдията, какво ще кажете за това?
Лицето на Глод се цепна в огромна усмивка.
— Какво, всеки от нас ли? — попита той.
Диблър ги премери още веднъж с поглед.
— О… не — отвърна той. — Пазарлъкът си е пазарлък? Десет долара помежду ви. Искам да кажа, да говорим сериозно. Вие се нуждаете от излагане.
— Пак тая дума — рече Клиф. — Музикантската Гилдия ще ни сгащи за вратовете.
— Не и на това място — каза Диблър. — Гаранции.
— И къде се намира то? — попита Глод.
— Готови ли сте за това?
Те примигнаха срещу него. Диблър засия и изпусна облак мазен пушек.
— „Пещерата“!
Ритъмът продължаваше…
Разбира се, няма начин да няма няколко мутации…
Гортлик и Хамърджаг бяха автори на песни, а така също бяха и на пълна заплата, като членове на Гилдията. Пишеха песни за джуджета за всякакви случаи.
Някои хора казват, че това не е никак трудно, стига да можеш да си спомниш как се пише „Злато“, но това е малко цинично. Много песни за джуджета32 звучат „Злато, злато, злато“, но всичко се свежда до интонацията; джуджетата имат хиляди думи за „злато“, но ще използват точно една от тях в непредвидения случай, като например, когато видят някое злато, което не им принадлежи.
Имаха малък офис в Улицата на Ламаринения Капак, където седяха от двете страни на една наковалня и пишеха популярни песни, с които копаенето в мината да върви по-леко.
— Горт?
— Какво?
— Какво ще кажеш за тази?
Хамърджаг си прочисти гърлото.
Гортлик задъвка края на композиращия си чук замислено.
— Хубав ритъм — рече той, — но думите трябва да се дообработят.
— Искаш да кажеш с повече злато, злато, злато?
— Мдддаа. Как мислиш да я наречем?
— Ъъ… ъ… ъ… музика за плъхове…
— Защо музика за плъхове?
Хамърджаг изглаждаше озадачен.
— Не бих могъл всъщност да кажа — рече той. — Просто идея, която имах в главата.