Гортлик поклати глава. Джуджетата бяха народ, който задълбава. Знаеше какво обичат.
— Хубавата музика трябва да има дупка в себе си — каза той. — Нищо не си направил, ако нямаш и дупка.
— А сега се успокойте, успокойте се — каза Диблър. — Това е най-голямото сборище в Анкх-Морпорк, ето защо. Не виждам какъв е проблемът…
— „Пещерата“? — изпищя Глод. — Хризопрас тролът я държи, това е проблемът!
— Разправят, че е кръстник в Брекчия — каза Клиф.
— Е, стига, стига, това не е доказано…
— Само щото е много трудно да докажеш нещо, след като някой ти е издълбал дупка в главата и ти е заровил краката в нея!
— Няма защо да сте толкова предубедени, само защото е трол… — започна Диблър.
— Аз съм трол! Така че мога да съм предубеден срещу тролите, ясно ли е? Той е един долен кучи син! Разправят, че когато намерили бандата на Де Брис, никой от тях нямал никакви зъби…
— Какво е „Пещерата“? — попита Бъди.
— Тролско сборище — каза Клиф. — Разправят…
— Ще бъде чудесно! Защо се притеснявате? — каза Диблър.
— Това е и място за хазарт!33
— Но Гилдията няма да влезе там — каза Диблър. — Не и ако знае какво е добро за нея.
— Но и аз знам какво е добро за мен! — изкрещя Глод. — Това много добре го знам! За мен е добре да не влизам в тролски вертеп!
— В „Барабана“ те замеряха с брадви — каза Диблър убедително.
— Да, но само на майтап. Не се целеха наистина.
— Както и да е — каза Клиф, — само троли и адски глупави млади хора са единствените, които ходят там, щото си мислят, че е много умно да пиеш в тролски бар. Няма да събереш публика.
Диблър се потупа по едната ноздра.
— Вие свирите — рече той. — Ще имате публика. Това е мое задължение.
— Вратите й са прекалено малки за мен, че да ги прекрача! — отяде се Глод.
— Те са огромни — каза Диблър.
— Но за мен не са достатъчно големи, защото ако се опиташ да ме вкараш там вътре, ще трябва да напъхаш и улицата там, с оглед на това, че няма да се откъсна от нея!
— Не, бъди разумен…
— Не! — изкрещя Глод. — И крещя заради трима ни!
Китарата простена.
Бъди я завъртя, докато я намести в ръцете си, и изсвири няколко акорда. Това като че ли я успокои.
— Аз мисля, че ъ-ъ… че на нея идеята й харесва — каза той.
— На нея й харесвала идеята — каза Глод, като малко се поуспокои. — Е, добре. Ами тогава, знаете ли какво правят те с джуджетата, които влизат в „Пещерата“?
— Ние действителлно се нуждаем от парите, а пък и сигурно не е по-злле, отколлкото това, което ще направи Гиллдията с нас, ако свирим някъде другаде — каза Бъди. — А ние трябва да свирим.
Изправиха се, забили погледи един в друг.
— Това, което трябва да направите сега, момчета — каза Диблър, като изпусна клъбце дим, — е да намерите къде да прекарате някъде хубаво и спокойно деня. Починете си малко.
— Адски си прав — каза Клиф. — Никога не съм си мислил, че непрекъснато ще трябва да мъкна тия камъни с мене…
Диблър размаха пръст.
— А! — рече той, — и за това си мислех. Вие не бихте искали да си прахосвате таланта, като мъкнете багаж насам-натам, рекох си. Наех ви помощник. Много е евтин, по един долар на ден, ще ви го удържам направо от надницата, така че вие няма нужда да се тормозите. Запознайте се с Асфалт.
— Кой? — попита Бъди.
— Ас’съм — каза една от чантите до Диблър.
Чантата се отвори малко и се оказа, че въобще не е чанта, а… нещо като смачкана… нещо като подвижна купчина…
Бъди усети как очите му се насълзяват. Приличаше на трол, само дето беше по-нисък от джудже. Не беше по-малък от джудже — това, което на Асфалт не му достигаше на височина, той си го наваксваше на широчина и, докато още сме на темата, на миризма.
— Как така — попита Клиф, — е толкова нисък?
— Един слон седна на мен — отвърна Асфалт кисело.
Глод си издуха носа.
— Само е седнал?
Асфалт вече носеше тениска с „Групата С Камъни В Нея“. Беше му тясна в гърдите, но пък стигаше до земята.
— Асфалт ще се грижи за вас — каза Диблър. — Няма нещо, което да не знае за шоубизнеса.
Асфалт им се ухили щедро.
— Екстра ще сте си с мен — рече той. — Със сичките съм работил, сичките. Навсякъде съм бил, всичко съм правил.
— Бихме могли да отидем във „Фасадата“ — каза Клиф. — Там е съвсем празно, когато Университетът е във ваканция.
— Хубаво. Имам разни неща да организирам — каза Диблър. — До довечера. „Пещерата“. Седем часа.
Замина си.
— Знаеш ли кое му е смешното? — попита Глод.
— Кое?
— Начинът, по който си пушеше наденицата. Мислиш ли, че знаеше?
33
Хазартът при троловете е по-прост даже и от австралийския хазарт. Една от най-разпространените игри с „Едно Нагоре“, която се състои в хвърлянето на монета във въздуха и обзалагане дали ще падне отново или не.