Асфалт грабна чантата на Клиф и я преметна с лекота през рамо.
— Да вървим, шефе — каза той.
— Сллон е седналл върху теб? — попита Бъди, докато пресичаха площада.
— Аха. В цирка — отвърна Асфалт. — Чистех им.
— Така лли си се получилл такъв?
— Тц. Не бях такъв, докато слоновете не седнаха върху ми три-четири пъти — каза малкият трол. — Н’нам що. Ей тъй, както си чистя един момент, на следващия вече е тъмно.
— Аз щях да съм напуснал още след първия път, да — каза Глод.
— Тц — каза Асфалт с доволна усмивка. — Не бих могъл да го направя. Шоубизнесът ми е в душата.
Пондър погледна надолу към нещото, което бяха изковали заедно.
— И аз не го разбирам — каза той. — Но… изглежда така, сякаш можем да го хванем на жица, а то кара жицата да свири музиката отново. Прилича на иконограф за звук.
Бяха поставили жицата вътре в кутията, която красиво резонираше. Свиреше същите една дузина тактове, отново и отново.
— Музикална кутия — каза Ридкъли. — Боже мой!
— Това, което бих искал да опитам — каза Пондър, — е да накарам музикантите да свирят пред много такива струни. Може би ще успеем да хванем музиката.
— Защо? — попита Ридкъли. — Защо за всички богове на Диска?
— Ами… ако успееш да събереш музиката в кутии, няма да има нужда повече от музиканти.
Ридкъли се поколеба. Много можеше да се каже по тази идея. Един свят без музиканти определено звучеше привлекателно. Бяха развлечена пасмина по негово впечатление. Доста нечистоплътни.
Поклати глава неуверено.
— Не и тази музика — каза той. — Ние искаме да я спрем, а не да я размножаваме.
— Какво точно не й е наред? — попита Пондър.
— Тя е… ами, не виждаш ли? — каза Ридкъли. — Кара хората да се държат смешно. Да носят смешни дрехи. Да са груби. Да не изпълняват това, което им се каже. Нищо не мога да направя с тях. Не е хубаво. Освен това… спомни си господин Хонг.
— Със сигурност е много необичайно — каза Пондър. — Можем ли да вземем още малко. С учебна цел? Господин Ректоре?
Ридкъли сви рамене.
— Следваме Декана — каза той.
— Боже мой — откъсна се от Бъди в огромната, ехтяща празнота. — Нищо чудно, че я наричат „Пещера“. Огромна е.
— Чувствам се като джудже — каза Глод.
Асфалт леко се приближи до предната част на сцената.
— Едно, две, едно, две — каза той. — Едно. Едно. Едно, две, едно дв…
— Три — каза Бъди, услужливо.
Асфалт спря и изглежда се притесни.
— Просто изпробвам това, тъй де, просто изпробвам… пробвам… — забръщолеви той. — Само… го изпробвам.
— Никога не ще напъллним това — каза Бъди.
Глод пъхна ръка в една кутия отстрани на сцената.
— Може. Погледни тези.
Разгъна един плакат. Другите се скупчиха около него.
— Това е наша рисунка — каза Клиф. — Някой ни е нарисувал.
— Изглеждаме жалки — каза Глод.
— Бъди не е лош — каза Асфалт. — Както е размахал китара.
— А за какво са всичките тези светкавици и подобни? — попита Бъди.
— Аз никога не изглеждам толкова жалък, даже и когато съм жалък — каза Глод.
— „Новият Звук, Който Броди Тук“ — прочете Клиф, сбръчкал чело от усилието.
— „Групата с Камъни“ — прочете Глод.
— О, не. Разправя, че щели сме да сме тук и всичко останало — простена Глод. — Мъртви сме.
— „Бъди Там Или Се Превърни В Правоъгълник“ — каза Клиф. — Това не го разбирам.
— Тук вътре има десетки такива рула — каза Глод. — Това са плакати. Знаете ли какво означава това? Той ги е залепил по разни места. Говорейки за това, когато Музикантската Гилдия ни хване…
— Музиката е свободна — каза Бъди. — Трябва да е свободна.
— Какво? — попита Глод. — Не и в този град на джуджета!
— Тогава трябва да бъде — каза Бъди. — Хората не трябва да пллащат, за да свирят музика.
— Точно така! Момчето има право! Точно това и аз винаги съм казвал! Не съм ли го казвал и аз винаги? Това е, което винаги съм казвал, съвсем същото.
Диблър изникна от сенките в кулисите. С него беше и един трол, за когото Бъди предположи, че е Хризопрас. Не беше особено голям, нито дори много скалист. Всъщност, той имаше гладък и лъскав вид, като морско камъче. Никъде по него нямаше и следа от лишеи.
И беше облечен в дрехи. Дрехи, различни от униформи или специално работно облекло, обикновено не бяха характерни за тролите. Най-вече те носеха препаска около слабините, за да държат вътре разни неща, и с това се изчерпваше всичко. Но Хризопрас беше облечен в костюм. Изглеждаше зле скроен. Всъщност, той беше добре скроен, но един трол дори и без дрехи изглежда фундаментално зле скроен.
Хризопрас се беше оказал много пъргав ученик още с идването си в Анкх-Морпорк. Започна с един важен урок: да се удрят хората е престъпление. Да плащаш на други хора да удрят вместо теб е добър бизнес.