— Ще искат да пият.
— Ще искат да си купят тениски с „Рок-Групата С Камъни В Нея“…
Физиономията на Диблър много бавно възобнови ухиления си вид.
— Безплатен празник — каза той. — Добре! Това е наше обществено задължение. Музиката трябва да е безплатна. А кренвиршките трябва да са по долар едната, горчицата отделно. Може би долар и половина. И с това сам си прерязвам гърлото.
Зад кулисите, ревът на публиката представляваше здрава шумна стена.
— Много са — каза Глод. — Никога не съм свирил за толкова много през целия си живот!
Асфалт подреждаше камъните на Клиф на сцената, сподирян от масирани аплодисменти и дюдюкания.
Глод вдигна поглед към Бъди. През цялото време досега той не беше оставял китарата. Джуджетата не си падаха много по дълбоката интроспекция, но Глод внезапно беше обзет от желанието да е много, много далеч оттук, някъде в някоя пещера.
— Много късмет, момчета — обади се равен нисък глас зад тях.
Джимбо превързваше ръката на Краш.
— Ъ, благодаря — каза Клиф. — Какво ти стана?
— Хвърлиха нещо по нас — рече Краш.
— Какво?
— Ноди, струва ми се.
Това, което се изписа върху лицето на Краш, беше огромна, ужасна усмивка.
— Ние се справихме, обаче! — каза той. — Изсвирихме чудесна музика с камъни! Онази част, дето Джимбо си счупи китарата, тя страшно им хареса!
— Счупил си е китарата?
— Аха — отвърна Джимбо, с гордостта на артиста. — Върху Скам.
Бъди беше затворил очи. На Клиф му се стори, че вижда много, много слаб блясък около него, като тънка мъгла. В нея имаше миниатюрни точици светлина.
Понякога Бъди много приличаше на елф.
Асфалт се изнесе от сцената.
— Окей, всичко е готово — каза той.
Останалите погледнаха към Бъди.
Той продължаваше да стои, затворил очи, сякаш спеше прав.
— Ще… почваме ли? — попита Глод.
— Да — каза Клиф, — почваме, нали? Ъ, Бъди?
Бъди внезапно отвори очи.
— Хайде, започваме с рок — прошепна той.
По-рано Клиф си беше помислил, че шумът е силен, но този го тресна като чук, щом се измъкнаха от кулоарите.
Глод вдигна тръба. Клиф седна и си намери чуковете.
Бъди отиде в средата на сцената и, за най-голямо учудване на Клиф, просто застана там, загледан в краката си.
Виковете започнаха да утихват.
И тогава замряха напълно. Огромната зала беше изпълнена с мълчанието на стотици хора, притаили дъх.
Бъди раздвижи пръсти.
Избра три простички кратки акорда.
И после вдигна очи.
— Здравей, Анкх-Морпорк!
Клиф усети как музиката се надига зад гърба му и го изстрелва напред в тунел от огън, искри и възбуда. Отпусна чуковете долу. И това беше Музика с Каменен Рок.
Диблър, С.С.П.Г. стоеше на улицата, така че да не чува музиката. Пушеше цигара и правеше сметки на гърба на просрочена сметка за стари кифли.
Я да видим… така, да е някъде на открито, за да не се плаща наем… може би десет хиляди души, по една кренвиршка на всеки по долар и петдесет, не, да кажем, по долар и седемдесет и пет, горчицата и тя по още десет пенса, десет хиляди тениски с „Групата с Камъни В Нея“ на тях по пет долара всяка, нека станат десет долара… да добавим малък наем, взет от останалите търговци, защото хората, на които Музиката С Камъни им харесва, може би ще могат да бъдат убедени да си купят каквото и да било…
Долови приближаването на кон. Не му обърна внимание, докато един женски глас не каза:
— Как се влиза тук?
— Никакъв шанс. Билетите са разпродадени — отговори Диблър, без да обърне глава. А защо не и плакати с Групата С Камъни — хората бяха предлагали по три долара само за плакат, а Чоки — тролът можеше да изкара сто…
Той вдигна поглед. Конят, величествено животно, го наблюдаваше с безразличие.
Диблър се огледа.
— Къде изчезна тя?
Няколко трола се излежаваха точно на входа. Сюзън не им обърна никакво внимание. И те не й обърнаха внимание.
Сред публиката, Пондър Стибънс се огледа на всички страни и предпазливо отвори дървена кутия.
Опънатата жица вътре започна да вибрира.
— Нищо не е наред! — изкрещя тон в ухото на Ридкъли. — Това не е съгласно законите на звука!
— Може би те не са закони! — изкрещя Ридкъли. Хора на една стъпка от него не го чуха. — Може би са само препоръки!
— Не! Закони трябва да съществуват!
Ридкъли видя как Деканът се опитва да се качи на сцената в пристъп на възбуда. Огромните тролски крака на Асфалт се стовариха тежко върху пръстите му.
— О, браво, добро попадение — каза Главният Ректор.
Усещане все едно мравки го полазиха по тила го накара да се огледа.