Въпреки че „Пещерата“ беше препълнена, на пода като че се беше оформило празно пространство. Хората бяха наблъскани един в друг, но някакси този кръг беше непристъпен като стена.
В средата му стоеше момичето, което беше видял в „Барабана“. Тя вървеше по пода, изящно хванала роклята си.
Очите на Ридкъли се навлажниха.
Той пристъпи напред, като се съсредоточаваше. Човек можеше да направи почти всичко, ако се съсредоточи. Всеки би могъл да прекрачи кръга, ако сетивата му бяха подготвени да му позволят да разбере, че той съществува. Вътре в кръга звукът беше леко приглушен.
Той я потупа по рамото. Тя се завъртя рязко, изненадана.
— Добър вечер — започна Ридкъли. Той я изгледа отгоре до долу, после каза: — Аз съм Муструм Ридкъли, Главен Ректор на Невидимия Университет. Не мога да спра да се чудя коя сте вие.
— Ъ-ъ… — Момичето за един миг се паникьоса. — Ами, от техническа гледна точка… предполагам, че съм Смърт.
— От техническа гледна точка?
— Да. Но в момента не съм по служба.
— Много се радвам да го чуя.
Откъм сцената долетя писък, щом Асфалт метна Лектора по Скорошни Руни сред публиката, която изръкопляска.
— Не мога да кажа, че много съм виждал Смърт — рече Ридкъли. — Но доколкото съм, той май е… ами, ТОЙ, като начало. И доста по-слаб…?
— Той ми е дядо.
— А! А! Наистина? Не знаех дори, че е… — Ридкъли млъкна. — Виж ти, виж ти, представи си само! Твой дядо? И ти си в семейния бизнес?
— Млъквай, глупави човече — каза Сюзън. — Да не си посмял да ми говориш снизходително. Виждаш ли го? — Тя посочи към сцената, където Бъди тъкмо свиреше един риф. — Той скоро ще умре, защото… поради глупост. И ако не можеш с нищо да помогнеш, най-добре се разкарай оттук!
Ридкъли хвърли поглед към сцената. Когато отново погледна назад, Сюзън беше изчезнала. Той направи страхотно усилие и му се стори, че успява да я зърне малко по-натам, но тя знаеше, че той я търси, така че магьосникът нямаше никакъв шанс да я открие сега.
Асфалт се върна в гримьорната пръв. Има нещо много тъжно в празната гримьорна. Тя е като захвърлен чифт долни гащи, на които прилича в редица отношения. Била е свидетел на голяма активност. Може дори да е била свидетел на възбуда и на цялата гама човешки страсти. А сега не е останало нищо друго, освен лека миризма.
Малкият трол тръшна торбата с камъните на пода и отхапа върховете на няколко бирени бутилки.
Влезе Клиф. Той стигна на средата на пода и после се строполи, като удари дъските едновременно с всяка една част от тялото си. Глод го прекрачи и се сгромоляса върху една бъчва.
Погледна към бирените бутилки. Свали си шлема. Наля бирата в шлема. После главата му клюмна напред.
Бъди влезе и седна в ъгъла, подпрян на стената.
Последва ги и Диблър.
— Е, какво бих могъл да кажа? Какво бих могъл да кажа? — рече той.
— Не питай нас — обади се Клиф, както лежеше проснат. — Ние пък откъде да знаем?
— Беше великолепно — каза Диблър. — Какво му е на джуджето? Да не се дави?
Глод протегна ръка, без да погледне, отчупи върха на нова бутилка бира и си я изля върху главата.
— Господин Диблър? — рече Клиф.
— Да?
— Струва ми се, че трябва да поговорим. Само ние, тук. Групата. Ако нямате нищо против.
Диблър ги изгледа един по един. Бъди зяпаше в стената. Глод издаваше бълбукащи звуци. Клиф още лежеше на пода.
— Добре — каза той, след което добави оживено: — Бъди? Безплатното представление… страхотна идея. Незабавно ще се заема с организирането й, а вие можете да го направите веднага щом се върнете от пътуването си. Така. Е, а сега, аз само ще…
Обърна се да излезе и се натъкна на ръката на Клиф, която внезапно препречваше вратата.
— Пътуване? Какво пътуване?
Диблър отстъпи малко назад.
— О, на няколко места. Куирм, Псевдополис, Сто Лат… — Той ги огледа. — Не искахте ли точно това?
— За това ще поговорим по-късно — каза Клиф.
Той изтика Диблър навън през вратата и я затръшна след него.
Бира се стичаше по брадата на Глод.
— Турне? Още три такива нощи?
— Какъв е проблемът? — обади се Асфалт. — Чудесно беше! Всички ръкопляскаха. Изкарахте два часа! Непрекъснато трябваше да ги изритвам от сцената! Никога не съм се чувствал толкова…
Той млъкна.
— Точно това е — каза Клиф. — Работата е там, че се качвам там на сцената, седя там, без даже да знам к’во става, а в следващия миг Бъди вече свири нещо на… онова нещо, после и аз вече свиря бам-Бам-чча-чча-БАМ-бам. Не знам какво свиря. То просто ми идва в главата и после в ръцете.
— Да — каза Глод. — И аз така. Струва ми се, че изкарвам от тръбата такива звуци, които въобще не съм търсил.