— Може би и някоя и друга поничка — каза Скорошните Руни.
— А може и малко кейк — каза Столът.
— Добре би ми се отразил малко ябълков пай — каза Старшият Кавгаджия.
— И малко кейк.
— Кафе — каза Деканът. — Д-дда. Кафе-ан-блок. Точно така.
— Какво е това кафе-блок? — попита Старшият Кавгаджия.
— Като шоколадов блок ли? — попита Скорошните Руни. Пропуснатата вечеря, забравена до преди малко, започваше да се надига голяма и заплашителна в дружните им стомаси.
Деканът погледна надолу към лъскавото си ново кожено наметало. Всички се бяха съгласили, че е много хубаво. Бяха изразили възхищението си от „РОДЕН ЗА РУНИ“. И косата му беше екстра. Мислел беше да си обръсне брадата, но да остави само страничните парчета, защото така му се струваше, че е по-добре. А кафето… да… кафето се вместваше там някъде. Кафето беше част от всичко Това.
И музиката. Тя беше там, вътре. Тя беше навсякъде.
Но имаше и нещо друго. Нещо липсваше. Не беше сигурен какво точно беше, но знаеше, че щеше да го познае, стига да го види.
В уличката зад „Пещерата“ беше много тъмно, и само най-дълбоко зрящите биха могли да видят няколкото фигури, притиснати до стената.
Спорадичното проблясване на потъмняла пайета би подсказало на онези, които разбират от такива неща, че това са елитните стражи на Музикантската Гилдия, Певците на Гришам Фрорд в Близка Хармония. За разлика от повечето хора, наети от господин Клийт, тези всъщност наистина притежаваха известен музикален талант.
Те също бяха присъствали вътре, за да видят групата.
— Ду-уоп, ъх ду-уоп, ъх ду-уоп… — каза слабият.
— Бъбъбъбъх… — каза високият. Винаги има един висок.
— Клийт е прав. Ако продължат да събират такава публика, всички останали са аут от бизнеса — рече Гришам.
— О, да — каза басът.
— Когато минат през онази врата… — още три ножа се измъкнаха от ножниците си, — ами, действайте.
Чуха шума от стъпки по стълбите. Гришам кимна.
— Едно, и две, и едно-две-тр…
— ГОСПОДА?
Те се завъртяха.
Зад тях стоеше тъмна фигура, стиснала блестяща коса в ръце.
Сюзън се усмихна ужасяващо.
— ДА ЗАПОЧНА ОТ ВЪРХА?
— О, неее — каза басът.
Асфалт отключи вратата и прекрачи в нощта.
— Ей, какво беше това? — попита той.
— Какво какво е било? — попита Диблър.
— Стори ми се, че чух да бягат хора… — Тролът пристъпи напред. Чу се дрънчене. Посегна надолу и вдигна нещо.
— А който и да е изпуснал това…
— Просто някаква си вещ — високо каза Диблър. — Хайде, момчета. Тази вечер няма да се връщате в някакъв си скапан приют. Като за вас е само „Гриц“!
— Това е тролски хотел, нали така? — подозрително попита Глод.
— Само прилича — каза Диблър, размахвайки раздразнено ръка.
— Ей, аз съм бил там веднъж с кабаре! — каза Клиф. — Имат почти всичко! Вода от крановете почти във всяка стая! Говоряща тръба, за да си извикаш поръчката, чак долу в кухнята, и от онези момчета със същински обувки, дето ти го донасят! Техника!
— Поглезете се! — каза Диблър. — Вие, момчета, можете да си го позволите!
— И онова турне, нали? — остро попита Глод. — И него можем да си го позволим, нали така?
— О, ще ви помогна за това — сърдечно каза Диблър. — Утре отивате в Псевдополис, ще отнеме два дена, после можете да се върнете през Сто Лат и Куирм и да сте отново тук в сряда за Фестивала. Това е страхотна идея. Да се даде нещо на обществото, винаги съм бил за това, да се дава на обществото. Много е хубаво за… за… за обществото. Ще се погрижа за цялата организация, докато ви няма, нали така? А после… — Сложи ръка върху раменете на Бъди, а другата — върху главата на Глод. — Генуа! Клач! Хершеба! Химера! Хоуондаленд! Може би дори Уравновесяващия Континент, разправят, че наистина съвсем скоро пак ще го открият, страхотни възможности за точните хора! С вашата музика и моето безпогрешно предприемаческо чувство, светът е като мида в ръцете ни! А сега, можете да вървите с Асфалт, най-добрите стаи сега, всичко за моите момчета и се наспете, без да се тревожите за сметката…
— Благодарим ти — каза Глод.
— … можете да я платите утре сутринта.
Групата с Камъни се помъкна по посока на най-добрия хотел.
Диблър чу как Клиф попита:
— Какво е мида?
— То е като две плочки с утаен калциев карбонат с нещо солено лигаво като риба по средата.
— Звучи вкусно. Не си длъжен да ядеш и онова по средата, нали?
Когато се отдалечиха, Диблър погледна към ножа, който беше взел от Асфалт. Беше обсипан с пайети.