— Педали с педали, не така, викам им, да ги… с педалите…
Патрицият чакаше. С Мръсния Стар Рон човек трябваше да остави време на блуждаещото му съзнание да навлезе в същата територия, на която е и езикът му.
— … да ме шпионират с магия, викам им, бобена чорба, глей тук… а после всички танцуваха, така де, а пък после на улицата видях двама от магьосниците и един от тях разправяше нещо да хващали музиката в кутия, а пък на господин Диблър това му се стори интересно, а после кафенето експлодира и всички си се върнаха в Университета… копелета, педераси, да ви го… да видите, дали няма да ви го…
— Кафенето е експлодирало, така ли?
— Разпенено кафе навсякъде, ваше благородие… копел…
— Да, да, и т.н. — каза Патрицият, като махна с тънка ръка. — И това ли е всичко, което можеш да ми кажеш?
— Ами… копе…
Мръсния Стар Рон улови погледа на Патриция и се опомни. Даже и при неговата силно индивидуализирана нормалност той можеше да разбере кога да не насилва износения си късмет. Миризмата Му се разходи из стаята, докато четеше документи и разглеждаше картините.
— Казват — рече той, — че той побърквал всички жени. — Облегна се напред. Патрицият се облегна назад.
— Разправят, че след като си е размърдал бедрата по оня начин… Госпожа Уитлоу си хвърлила… как му се вика… на сцената.
Патрицият повдигна вежди.
— „Как му се вика“?
— Знаете. — Мръсния Стар Рон размаха ръце неопределено във въздуха.
— Двойка калъфки за възглавници? Два чувала брашно? Някакви много широки крачол… о! Разбрах. Боже мой. Имаше ли нещастни случаи?
— Н’нам, ваша светлост. Но има нещо, което със сигурност знам.
— Да?
— Ъ… Лепкавия Майкъл казва, че ваша светлост понякога плаща за информацията…?
— Да, знам. Не мога да разбера как се разпространяват тези слухове — каза Патрицият, като стана и отвори един прозорец. — Ще трябва да направя нещо по този въпрос.
Още веднъж Мръсния Стар Рон си напомни, че може и да не е със съвсем здрав разсъдък, но определено не е чак толкова луд.
— И имам и това, ваша светлост — каза той, докато измъкваше нещо от ужасните глъбини на одеждата си. — Пише нещо с букви, ваша светлост.
Беше плакат, в лъскави основни цветове. Не можеше да е много стар, но час или два в ролята на грейка за гърдите на Мръсния Стар Рон, го бяха състарили значително. Патрицият го разгъна с пинцети.
— Т’ва е картина на музикантите — услужливо каза Мръсния Стар Рон, — а това тук е написано. И тук има още нещо написано, глей. Господин Диблър накара Чоки, трола, да ги изрисува, ама аз се лепнах за него и го заплаших, че ще раздуя на всички, ако не ми даде един.
— Сигурен съм, че това е сработило веднага — каза Патрицият.
Той запали свещ и внимателно прочете плаката. В присъствието на Мръсния Стар Рон всички свещи горяха обрамчени със син нюанс към пламъка.
— „Безплатен Фестивал На Рок-Музиката С Камъни В Нея“ — прочете той.
— Това е където не трябва да плащаш, за да влезеш — услужливо каза Мръсния Стар Рон. — Педераси с педераси.
Лорд Ветинари продължи да чете.
— В Хайд Парк. Следващата сряда. Така, така. Обществено открито място, разбира се. Чудя се дали ще се съберат много хора?
— Много, ваша светлост. Останаха стотици, дето не можаха да влязат в „Пещерата“.
— А групата изглежда така, а? — попита Лорд Ветинари. — И се мръщят така?
— Потят се, поне през повечето време, дето аз ги гледах — отговори Мръсния Стар Рон.
— „Бъди Там Или Се Превърни В Правоъгълник“ — прочете Патрицият. — Това трябва да е някакъв окултен код, ти какво ще кажеш?
— Нямам представа, ваш’светлос — каза Мръсния Стар Рон. — Мозъкът ми се забавя, когато съм жаден.
— „Въобще са Невъзможни Да Ги Видиш! И Много Навън!“ — тържествено прочете Лорд Ветинари. Вдигна поглед. — О, съжалявам — каза той. — Сигурен съм, че ще намеря някой, който да ти даде хладна ободряваща напитка…
Мръсния Стар Рон се прокашля. Беше прозвучало като съвършено откровено предложение, но, по някакъв начин, той изведнъж вече изобщо не беше жаден.
— Да не те задържам тогава. Много ти благодаря — каза Лорд Ветинари.