— Аз не бих я поставил тук — обади се барманът зад гърба му. — Но посетителите много си падат по нея, нали разбираш.
— ПОНЕ ЕДИН ПОСЕТИТЕЛ, ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ.
— Е, поне е по-добре от ротативката за плодове.
— ДА?
— Той изяде всичките плодове.
Откъм машината долетя яростен писък.
Барманът въздъхна.
— Никога не би си представил, че някой е в състояние да вдигне толкова много шум за едно пени, нали?
Маймуната тръшна еднодоларова монета на тезгяха и си тръгна с две шепи дребни пари. Едно пени в цепнатината отприщи някаква много голяма ръчка; като по чудо всички Варвари се вдигнаха отново на крака и отново подхванаха тромавото си нападение.
— Той си изля чашата вътре — каза барманът. — Може и само така да си въобразявам, но ми се струва, че сега те се клатят малко повече.
Смърт наблюдава играта известно време. Това беше едно от най-депресиращите неща, които някога беше виждал. Нещата така или иначе щяха да стигнат до дъното на играта. Защо трябваше да се стреля изобщо по тях?
— Защо…?
Той размаха чаша срещу насъбралите се пияници.
— ЗНАЕШ ЛИ. ЗНАЕШ ЛИ. ПРОБЛЕМЪТ Е, ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ТОВА, ДА ИМАШ ТОЛКОВА ДОБРА ПАМЕТ, ТОЧНО ТАКА, ТОЛКОВА ДОБРА, ЧЕ ДА СИ СПОМНЯШ ДОРИ И ТОВА, КОЕТО ОЩЕ НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО? ТОВА СЪМ АЗ. О, ДА. СЪВСЕМ ТОЧНО. КАТО ЧЕ ЛИ. КАТО ЧЕ ЛИ. КАТО ЧЕ ЛИ БЪДЕЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА… САМО МИНАЛО, КОЕТО ОЩЕ НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. И. И. И. ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИШ НЕЩАТА. ЗНАЕШ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ И ПАК ТРЯБВА ДА ПРАВИШ НЕЩАТА.
Той огледа лицата наоколо. Хората в „Барабана“ бяха свикнали с алкохолните лекции, но не и с такива.
— ВИЖДАШ. ВИЖДАШ. ВИЖДАШ КАК НЕЩО ИЗНИКВА СТРАШНО КАТО АЙСБЕРГ ПРЕД ТЕБ, НО НЕ ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ НИЩО СРЕЩУ НЕГО, ЗАЩОТО… ЗАЩОТО… ЗАЩОТО-ТАКЪВ-Е-ЗАКОНЪТ. НЕ МОЖЕШ ДА НАРУШИШ ЗАКОНА. ТР’БВА-ДА-Е-ЗАКОН. ВИЖДАТЕ ТАЗИ ЧАША, НАЛИ? ВИЖДАТЕ ЛИ Я? ТЯ Е КАТО ПАМЕТТА. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СИПВАТЕ В НЕЯ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЩЕ ИЗТИЧА ОТ НЕЯ, НАЛИ ТАКА? Т’ВА Е ФАКТ. ВСИЧКИ ИМАТ ТАКАВА ПАМЕТ. Т’ВА Е КОЕТО ПРЕЧИ НА ХОРАТА ДА СЕ… ПОБ… ПОБЪР… ПОБЪРКАТ. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА МЕН. НА МЕН, СТАРИЯ И НЕЩАСТНИЯ. АЗ ПОМНЯ ВСИЧКО. ТАКА, СЯКАШ СЕ Е СЛУЧИЛО ЕДВА УТРЕ. ВСИЧКО.
Той погледна надолу към чашата си.
— А — рече той, — СТРАННО КАК НЕЩАТА СЕ ВРЪЩАТ ПРИ ТЕБ, НЕ Е ЛИ ТАКА?
Това беше най-внушителният колапс, който барът някога беше виждал. Високият, тъмен непознат падна бавно назад, като дърво. Без сълзливото припадане на колене, без съпътстващото свличане на маса по пътя надолу. Той просто премина от вертикално в хоризонтално положение с едно великолепно геометрично завъртане.
Няколко човека изръкопляскаха, когато той удари пода. После му преровиха джобовете, или поне направиха опит да му преровят джобовете, но не откриха такива. И после го хвърлиха в реката.38
В огромния, черен кабинет на Смърт една свещ гореше, без да се смалява.
Сюзън бясно прелистваше книгите.
Животът не беше прост. Тя знаеше това; но именно Знанието беше това, което вървеше в комплект с работата. Съществуваше простият живот да живееш нещата, но то беше, ами… просто…
Съществуваха други видове живот. Градовете имаха живот. Мравуняците и рояците пчели имаха живот, цялото по-голямо от сбора на частите. Световете имаха живот. Боговете имаха живот, съставен от вярата на техните поклонници.
Вселената танцуваше към живота. Животът беше забележително обикновена стока. На всяко едно достатъчно сложно нещо като че ли той просто му се полагаше, по същия начин, по който всяко едно по-масивно нещо получаваше щедро дял от гравитацията. Вселената притежаваше определена склонност към съзнателност. Това неизменно предполагаше едва доловима жестокост, втъкана в самата материя на време-пространството.
Може би дори и музиката можеше да е жива, ако беше достатъчно стара. Животът е навик.
Хората казваха: „Не мога да си изкарам тая проклета мелодия от главата…“
Не само ритъм, а сърдечен ритъм.
А всяко живо нещо иска да диша.
Диблър, С.С.П.Г. обичаше да става в ранни зори, в случай че му се удадеше да продаде червей на някоя подранила птица.
Беше си поставил бюро в ъгъла на една от работилниците на Чоки. Най-общо, той беше против идеята за постоянен офис. Откъм положителна гледна точка, това го правеше лесно откриваем, но и от отрицателна, това го правеше лесно откриваем. Успехът на търговската стратегия на Диблър зависеше от способността му да намира клиенти, а не от обратното.