Тази сутрин доста голям брой хора го бяха намерили. Много от тях носеха китари.
— Така — каза той на Асфалт, плоската глава на когото едва-едва се виждаше над ръба на импровизираното бюро. — Всичко ли е ясно? Ще ви трябват два дни, за да стигнете в Псевдополис, след което докладваш на господин Клопсток в Бул Пит. И ще очаквам разписки за всичко.
— Да, господин Диблър.
— Добра идея ще е да се махнете за малко от града.
— Да, господин Диблър.
— Казах ли ти вече, че ще искам разписки за всичко?
— Да, господин Диблър — въздъхна Асфалт.
— Тръгвай тогава. — Диблър забрави за трола и направи знак към група джуджета, които търпеливо се мотаеха наоколо. — Така, ей вие, я се приближете насам. Така, значи искате да станете звезди на Музиката С Камъни В Нея, а?
— Да, господине!
— Тогава слушайте какво ще ви кажа…
Асфалт погледна към парите. Не бяха много, за да изхрани четирима човека няколко дни. Зад гърба му интервюто продължаваше.
— И как се наричате?
— Ъ… джуджета, господин Диблър — отвърна джуджето водач.
— „Джуджета“?
— Да, господине.
— Защо?
— Защото сме такива, господин Диблър — търпеливо обясни джуджето водач.
— Не, не, не. Това не става. Изобщо не става. Трябва да си измислите име с нещо… — Диблър размаха ръце във въздуха, — … с нещо от Музиката С Камъни… уф!… в нея. Не просто „Джуджета“. Трябва да сте… ох, не знам… нещо по-интересно.
— Но ние съвсем определено сме джуджета — каза едно от джуджетата.
— „Ние Определено Сме Джуджета“ — каза Диблър. — Да, това може и да стане. Добре. Мога да ви запиша в „Грозда“ в четвъртък. И за Безплатния Фестивал, разбира се. След като е безплатен, няма да ви се плати, естествено.
— Написали сме ей тази песен — каза главното джудже, с надежда.
— Добре, добре — каза Диблър, докато си драскаше по тефтерчето.
— Казва се „Нещо Ми Е Влязло В Брадата“.
— Хубаво.
— Не искате ли да я чуете?
Диблър вдигна очи.
— Да я чуя? Никога нищо няма да свърша, ако си губя времето да слушам музика. Разкарайте се. До следващата сряда. Следващите! Вие всички троли ли сте?
— Точно така.
В този случай Диблър реши да не се пазари. Тролите бяха доста по-големи от джуджетата.
— Добре. Но трябва да го напишете с „Е“. „Троле“. Така. Изглежда ми добре. „Поправения Барабан“, петък. И Безплатния Фестивал. Нали?
— Написали сме една песен…
— Браво на вас. Следващите!
— Ние сме, господин Диблър.
Диблър се озова срещу Джимбо, Ноди, Краш и Скам.
— И имате наглостта — рече той. — След снощи.
— Малко се разсеяхме — каза Краш. — Чудехме се дали не бихте могли да ни дадете още един шанс?
— Вие казахте, че публиката наистина ни е обикнала — каза Ноди.
— Че ви е отритнала. Казах, че ви е отритнала — каза Диблър. — Двама от вас непрекъснато си гледаха в Учебника по китара на Блърт Уидаун!
— Сменихме си името — каза Джимбо. — Помислихме си, така де, „Умопомрачение“ беше малко тъпо, не е име, което подобава на сериозна банда, която разширява границите на музикалната изразност и определено ще бъде велика един ден.
— Четвъртък — кимна Ноди.
— Така че, сега сме „Смуча“ — каза Краш.
Диблър ги изгледа с продължителен, хладен поглед. Насъскването на кучета срещу вързана мечка, измъчването на бикове, боят с кучета и дрането на живи овце бяха временно забранени в Анкх-Морпорк, макар че Патрицият разрешаваше неограниченото замеряне с гнили плодове срещу всеки, заподозрян, че принадлежи към някоя улична театрална трупа. Може би това беше сгоден случай.
— Добре — каза той. — Можете да свирите на Фестивала. После… ще видим.
В края на краищата, помисли си той, съществуваше възможност да останат живи.
Една фигура се покатери бавно и несигурно навън от Анкх на вълнолома до „Пропадналия Мост“ и се изправи за един миг, докато калта се стичаше от нея и оформи локва под дъските.
Мостът беше доста висок. По него имаше сгради, наредени от двете му страни така, че същинският път беше доста парализиран. Мостовете бяха много предпочитани като място за строеж, тъй като имаха твърде удобна канализация и, разбира се, източник на прясна вода.
В сенките под моста светеше червеното око на огън. Фигурата се помъкна към светлината.
Тъмните фигури около нея се обърнаха и се взряха в мрака, опитвайки се да проумеят същината на непознатия.