Бъди се появи.
— Ти?
— Да. Аз — каза Сюзън.
Бъди се приближи с една крачка.
— Пак лли ще се стопиш в нищото? — попита той.
— Не. Всъщност, току-що ти спасих живота, така да се каже.
Бъди се огледа в иначе празната нощ.
— От какво?
Сюзън се наведе и вдигна един почернен нож.
— Може би от това? — каза тя.
— Знам, че вече сме говорилли, но коя си ти? Не си добрата ми фея кръстница, налли?
— Мисля, че тогава щеше да си доста по-стар — натърти Сюзън. Тя отстъпи назад. — И може би доста по-любезен. Виж, не мога да ти кажа повече. Даже не се предполага да можеш да ме видиш. Аз не се предполага да съм тук. Нито пък ти…
— Няма да ми кажеш отново да спра да свиря, налли? — ядосано попита Бъди. — Защото няма да спра! Аз съм музикант! А ако не свиря, какво съм тогава? По-добре да умра! Разбираш лли? Музиката е моят живот!
Той се приближи на няколко стъпки.
— Защо ме преслледваш? Асфаллт каза, че ще има момичета като теб!
— Какво за бога на Диска искаш да кажеш с това „момичета като мен“?
Бъди се поуспокои, но само малко.
— Те преслледват актьорите и музикантите, заради, така де, сллавата и всичко останалло…
— Слава? Някаква си воняща каруца и кръчма, дето мирише на зеле?
Бъди вдигна ръце.
— Сллушай — нетърпеливо каза той. — Справям се чудесно. Работя, хората ме сллушат… Нямам нужда от повече помощ, ясно лли е? Имам достатъчно пробллеми, така че би лли се махналла от живота ми…
Чу се шум от бягащи стъпки и Асфалт се появи с останалите членове на групата след него.
— Китарата пищеше — каза Асфалт. — Добре ли си?
— Най-добре попитай нея — промърмори Бъди.
И тримата погледнаха право в Сюзън.
— Коя? — попита Клиф.
— Тя е точно пред теб.
Глод размаха една набита ръка във въздуха, като пропусна Сюзън на милиметри.
— Може би е от онова зеле — обърна се Клиф към Асфалт.
Сюзън тихичко отстъпи назад.
— Тя е точно там! Но сега се отдаллечава, не я лли виждате?
— Точно така, точно така — каза Глод, хващайки Бъди за ръката. — Сега се отдалечава и прав й път, така че ти тъкмо да дойдеш на себе…
— Сега се качва на коня!
— Да, да, голям, черен кон…
— Бялл е, идиот такъв!
Следи от копита избуяха червени за миг на земята, след което изчезнаха.
— Вече си отиде!
Групата с Камъни В Нея се взря в нощта.
— Да, виждам го, сега след като го каза — рече Клиф. — Това е кон, дето го няма тука, съвсем сигурно.
— Да, това определено е както изглежда кон, който е заминал — внимателно добави Асфалт.
— Никой лли от вас не я видя? — попита Бъди, докато те внимателно го придвижваха обратно през предутринната сивота.
— Чувал съм, че музикантите, наистина добрите музиканти, били преследвани от онези, полуголите млади жени, наречени Музи — каза Глод.
— Като Пъпеш — каза Клиф.
— Ние не им викаме Музи — каза Асфалт, като се хилеше. — Казах ви, когато работех за Берти, Певецът на Балади и Трубадурите му Негодници, събирахме неопределен брой млади момичета, дето висяха наок…
— Удивително как се зараждат легендите, като се замислиш — рече Глод. — Хайде, ела насам, момчето ми.
— Тя беше там — протестира Бъди. — Тя беше там.
— Пъпеш? — попита Асфалт. — Сигурен ли си, Клиф?
— Прочетох го в някаква книга веднъж — отвърна тролът. — Пъпеш. Съвсем сигурен съм. Нещо подобно.
— Тя беше там — каза Бъди.
Гарванът хъркаше леко върху черепа си и броеше мъртви овце насън.
Смърт на Плъховете влезе през прозореца със завой, удари се в една капеща свещ и се приземи по корем върху масата.
Гарванът отвори едно око.
— О, ти ли си…
После една лапа се обви около крака му, а Смърт на Плъховете скочи от черепа и се скри в безкрайното пространство.
На следващия ден имаше още зелеви поля, макар че пейзажът наистина започна да се променя малко.
— Ей, това е интересно — каза Глод.
— Кое? — попита Клиф.
— Ей там има поле с боб.
Гледаха го, докато се скри от погледа им.
— Колко хубаво от страна на хората да ни дадат всичката тази храна — каза Асфалт. — Няма да ни липсва зеле, а?
— О, я млъквай — сряза го Глод. Той се обърна към Бъди, който седеше, подпрял брадичка с ръце.
— По-бодро, след няколко часа ще сме в Псевдополис.
— Добре — рече Бъди, отнесено.
Глод се качи обратно в предната част на каруцата и придърпа Клиф към себе си.
— Забеляза ли как съвсем се умълчава? — прошепна той.
— Ъхъ. Мислиш ли, че ще е… знаеш… ще е готова, докато се върнем?
— Всичко може да се направи в Анкх-Морпорк — твърдо каза Глод. — Сигурно съм почукал на всяка една проклета врата на Улицата на Изкусните Занаятчии. Двайсет и пет долара!