— Оплакваш ли се? Нали не го плащаш с твой зъб.
И двамата се обърнаха да погледнат към китариста си.
Гледаше някъде над безкрайните поля.
— Тя беше там — промълви той.
Пера кръжаха надолу към земята.
— Не трябваше да ходиш да го правиш — каза гарванът, докато размахваше криле нагоре. — Можеше просто да попиташ.
— ЦЪЪРР.
— Добре, но преди това щеше да е по-добре. — Гарванът разроши крила и се огледа към яркия пейзаж под тъмното небе.
— Значи това е мястото, така ли? — попита той. — Сигурен ли си, че не си и Смърт на Гарваните?
— ЦЪЪРР.
— Формата няма кой знае какво значение. Както и да е, имаш островърха муцуна. Та какво искаше ти?
Смърт на Плъховете сграбчи едно перо и дръпна.
— Добре, добре!
Гарванът погледна към един градински гном. Ловеше риба в декоративно езеро. Рибите бяха скелети, но това като че ли въобще не пречеше на радостта им от живота, или каквото и да беше онова, на което се радваха.
Той изпърха с криле и заподскача след плъха.
Диблър, „Сам-Си-Прерязвам-Гърлото“ се изправи.
Джимбо, Краш, Ноди и Скам го погледнаха с очакване.
— За какво са всичките кутии, господин Диблър? — попита Краш.
— Ъхъ — рече Скам.
Диблър внимателно постави десетата кутия на триножника й.
— Вие момчета, виждали ли сте иконограф? — попита той.
— О, да… искам да кажа, ъхъ — каза Джимбо. — Имат едно малко демонче вътре, дето рисува картини на нещата, които му посочиш.
— Това е същото като него, само че за звук.
Джимбо примижа срещу отворения капак.
— Не виждам никакъв… искам да кажа, не виждам никакъв демон — каза той.
— Това е защото такъв няма — каза Диблър. Това него също го тревожеше. Би бил малко по-спокоен, ако беше видял демон или пък някакъв вид магия. Нещо просто и разбираемо. Никак не му се харесваше идеята да се обърква с наука.
— А сега… „Смуча“… — започна той.
— „Тайнствената Материя“ — каза Джимбо.
— Какво?
— „Тайнствената Материя“ — услужливо повтори Джимбо. — Това е новото ни име.
— Защо сте го променили? Та вие не бяхте „Смуча“ дори и двайсет и четири часа.
— Да, ама си помислихме, че името ни дърпа назад.
— Как може то да ви дърпа назад? Та вие не се движите. — Диблър ги изгледа ядосано и сви рамене. — Както и да е, както и да се наричате… искам да изпеете най-хубавата си песен, какво казвам, пред тези кутии. Още не… още не… чакайте малко…
Диблър се отдръпна в най-далечния край на стаята и нахлупи шапка на ушите си.
— Така, можете да започвате.
В блажена глухота той се втренчи в групата за няколко минути, докато тотално спиране на движението не му подсказа, че каквото и да беше това, което извършваха, то вече беше приключило.
После провери кутиите. Жиците вибрираха леко, но почти нямаше никакъв звук.
„Тайнствената Материя“ се скупчи около него.
— Става ли, господин Диблър? — попита Джимбо.
Диблър поклати глава.
— На вас, момчета, ви липсва онова, което е нужно.
— А какво е нужно, господин Диблър?
— Тука вече ме затруднявате. Имате нещо — каза той, при вида на умърлушените им физиономии, — но не много от него, каквото и да е то.
— Ъ… това не означава, че не можем да свирим на Безплатния Фестивал, нали, господин Диблър? — попита Краш.
— Може би — отвърна Диблър, усмихвайки се снизходително.
— Много благодарим, Господин Диблър!
„Тайнствената Материя“ се изнесе на улицата.
— Трябва да се подготвим, ако ще ги сбъркваме на Фестивала — каза Краш.
— Какво, искаш да кажеш… като… да се научим да свирим? — попита Джимбо.
— Не! Музиката С Камъни В Нея просто става. Ако тръгнеш да се учиш, никога никъде няма да стигнеш — каза Краш. — Не, искам да кажа… — Той се огледа. — По-хубави дрехи, като начало. Погледна ли за онези, кожените якета, Ноди?
— Един вид — каза Ноди.
— Какво искаш да кажеш с това „Един вид“?
— Един вид кожа. Отидох до кожарската работилница на Фидрова Улица и те имаха някаква кожа, но е малко… миризлива…
— Добре, можем да се захванем с тях довечера. Ами онези панталони от леопардова кожа, Скам? Спомняш си нали, казахме, че панталони от леопардова кожа е страхотна идея.
Изражение на неясно объркване премина през лицето на Скам.
— Взех едни малко — отвърна той.
— Или си ги взел, или не си — каза Краш.
— Да, но те са малко… — започна Скам. — Виж, не можах да намеря магазин, дето да е чувал за нещо подобно, но, ъ-ъ, нали знаеш оня цирк, дето беше тук миналата седмица? Е, трябваше само да поприказвам с момчето, дето отговаря за тия неща, и, ами, нещо като сделка, и…