— Той откри ли го? — попита Албърт.
Смърт на Плъховете записука надълго и нашироко.
— Търсих навсякъде. Никаква следа — каза гарванът.
— Тогава значи той не иска да бъде открит — каза Албърт. Той избърса маста от една чиния с шарки на черепи върху нея. — Това не ми харесва.
— ЦЪЪРР.
— Плъхът казва, че не това е най-лошото нещо — преведе гарванът. — Плъхът казва, че вие би трябвало да знаете какви ги върши внучката му…
Плъхът изписука. Гарванът заговори.
Чинията се разби в мивката.
— Знаех си аз! — изкрещя Албърт. — Да го спасява! Тя си няма ни най-малката представа! Така! Аз ще оправя всичко това. Господарят си мисли, че може да офейка, а? Не и от стария Албърт! Вие двамата ме чакайте тук!
В Псевдополис вече бяха разлепили афиши. Новините се движат бързо, особено когато С.С.П.Г. Диблър плаща за конете…
— Привет, Псевдополис!
Наложи се да извикат градската Стража. Трябваше да организират верига с кофи от реката. Асфалт трябваше да застане отвън пред вратата на гримьорната на Бъди с бухалка. С пирон на нея.
Албърт, пред едно парче огледало в спалнята си, яростно си четкаше косата. Беше бяла. Поне някога, много отдавна беше бяла. Сега имаше цвета на показалеца на заклет пушач.
— Това е мой дълг, ето какво е — мърмореше си той. — Не знам какво щеше да прави без мен. Може би той наистина си спомня бъдещето, но винаги го разбира погрешно! О, той може да продължава да се тревожи за нескончаемата действителност, но кой трябва да се оправя с всичко, когато всичко е казано и свършено… Баламата, ето кой.
Той се изгледа бясно в огледалото.
— Така! — рече той.
Под леглото имаше една парцалива кутия за обувки. Албърт я измъкна много, много внимателно и махна капака. Беше наполовина пълна с памучна вълна; сгушен във вълната, като рядко яйце, лежеше пясъчен часовник.
Гравирано върху него, беше името: Алберто Малик.
Пясъкът вътре беше замръзнал, неподвижен, насред падане. В горната половина не беше останало много.
Никакво време не вървеше тук.
Това беше част от Уговорката. Той работеше за Смърт и времето не минаваше, с изключение на случаите, когато се връщаше в Света.
До часовника лежеше парче хартия. Числата „91“ бяха написани най-отгоре, но по-долните числа стигаха чак до дъното на страницата след него. 73… 68… 37… 19.
Деветнайсет!
Трябва да е бил много тъп. Беше оставил живота си да изтече с часове и минути, а напоследък те бяха станали повече. Заради цялата оная разправия с водопроводчика, разбира се. И покупките. Господарят не обичаше да ходи да пазарува. Трудно беше да му се угоди. А и Албърт си беше взимал няколко отпуски, защото беше хубаво да видиш слънцето, каквото и да е слънце, и да почувстваш вятъра и дъжда. Господарят се стараеше, но никога не можеше да ги докара точно така, както трябва. И нормални зеленчуци също не можеше да ги направи като хората. Вкусът им никога не беше като на узрели.
Деветнайсет дни, останали му в света. Но повече от достатъчни.
Албърт пъхна пясъчния часовник в джоба си, облече едно палто и затрополи обратно надолу по стълбите.
— Ти — каза той, посочвайки Смърт на Плъховете, — ти не можеш дори и диря да подушиш от него? Трябва да има нещо. Съсредоточи се.
— ЦЪЪРР.
— Какво каза?
— Каза, че единственото, което може да си спомни, е нещо за пясък.
— Пясък — каза Албърт. — Добре. Добро начало. Ще претърсим всичкия пясък.
— ЦЪЪРР?
— Където и да е Господарят, той ще направи впечатление.
Клиф се събуди от шума на плющене. Фигурата на Глод се беше очертала на утринната светлина и размахваше четка.
— Какво правиш, джудже?
— Накарах Асфалт да донесе малко боя — отвърна Глод. — Тези стаи са истински позор.
Клиф се повдигна на лакти и се огледа.
— Как се нарича цветът на вратата?
— Eau-de-nil.40
— Хубаво.
— Благодаря — каза Глод.
— И пердетата са добри.
Вратата се отвори със скърцане. Асфалт влезе, с поднос и я ритна след себе си.
— О, съжалявам.
— Ще боядисам и чертата — каза Глод.
Асфалт остави подноса, разтреперан от вълнение.
— Всички говорят за вас, момчета! И казват, че било крайно време така или иначе да построят нов театър. Донесъл съм ви яйца и бекон, яйца и плъх, яйца и кокс, и… и… какво беше… о, да. Капитанът на Стражата казва, че ако още сте в града при изгрев слънце, той лично ще се погрижи да ви погребат живи. Приготвил съм каруцата на задния вход. Млади жени пишат разни неща по нея с червило. Хубави пердета, между другото.
И тримата дружно погледнаха към Бъди.
— Не е помръднал — каза Глод. — Строполи се веднага след шоуто и изгасна като свещ.