— Той наистина много скача снощи — добави Клиф.
Бъди продължи лекичко да хърка.
— Когато се върнем — рече Глод, — трябва да идем някъде хубаво да си починем.
— Точно така — каза Клиф. — Ако се измъкнем живи оттук, ще си облека скалния екип и ще ида на една дълга разходка, и който ми зададе въпроса: „К’ви са тия неща на гърба ти?“, там ще спра и ще остана.
Асфалт надникна към улицата.
— Можете ли да ядете бързо? — попита той. — Защото там отвън виждам някакви мъже в униформи. С лопати.
А там, далеч, в Анкх-Морпорк, господин Клийт беше удивен.
— Но ние те наехме!
— Думата е „ангажирам“, а не „наемам“ — каза Лорд Дауни, шеф на Гилдията на Убийците. Той погледна към Клийт с израз на нескрита неприязън. — За нещастие, обаче, ние не можем повече да приемем вашия договор.
— Те са музиканти. Колко трудно може да е да бъдат убити?
— Моите сътрудници някакси не биха желали да говорят за това — каза Лорд Дауни. — Те като че ли считат, че клиентите са покровителствани по някакъв начин. Очевидно, ние ще ви върнем остатъка от таксата.
— Покровителствани — промърмори Клийт, щом те прекрачиха с благодарност навън през свода на Гилдията на Убийците.
— Е, казах ти на какво приличаше в „Барабана“, когато… — започна Торбоустия.
— Това е просто суеверие — сряза го Клийт. Той вдигна поглед към една стена, където три фестивални плаката гордо развяваха основните си цветове.
— Много глупаво от твоя страна да си помислиш, че ще има някаква полза от Убийците извън града — промърмори Клийт.
— Аз? Аз никога…
— Изкарай ги на повече от пет мили разстояние от един приличен шивач и огледало и от тях нищо не остава — добави Клийт.
Той се вгледа в плаката.
— Безплатно — промърмори той. — Разгласи ли, че всеки, който свири на този Фестивал, на часа изхвърча от Гилдията?
— Да, господине. Не мисля, че това ги безпокои, господине. Искам да кажа, някои от тях се събират заедно, господине. Нали разбирате, те казват, че тъй като има много повече хора, които искат да са музиканти, отколкото ние приемаме в Гилдията, тогава ние трябва…
— Това е саморазправа! — възмути се Клийт. — Сбиране на тълпата, за да наложи със сила неприемливи закони на беззащитния град!
— Проблемът е там, господине — каза Торбоустия, — че ако са много… ако те се канят да говорят с двореца… ами, познавате Патриция, господине…
Клийт кимна мрачно. Всяка една Гилдия беше могъща само дотогава, докогато тя очевидно говореше сама от името на своите избиратели. Той си мислеше за стотиците музиканти, скупчени пред двореца. Стотици музиканти, нечленове на Гилдията…
Патрицият беше прагматик. Той никога не се опитваше да нагласи нещата, които сработват. Нещата, които не работеха, обаче, се чупеха.
Единствената светлинка надежда беше, че те всички бяха твърде заети да се занимават с музика, за да мислят за по-голямата картина. Тя определено беше работила в полза на Клийт.
После той си спомни, че онзи, проклетият Диблър беше замесен в случая. Да се очаква, че Диблър няма да помисли за нещо, свързано с пари, беше като да очакваш камъните да не мислят за земното притегляне.
— Ало? Албърт?
Сюзън отвори кухненската врата. Огромната стая беше празна.
— Албърт?
Тръгна нагоре. Там беше собствената й стая, после коридор с врати, които не се отваряха и вероятно никога не са се отваряли — вратите и рамките имаха такъв цялостен вид, сякаш са били отлети наедно. Най-вероятно Смърт имаше своя спалня, макар и да беше пословично известен с това, че никога не спи. Може би просто си лежеше в леглото и си четеше книжка.
Заопитва дръжките на вратите, докато не попадна на една, която се завъртя.
Смърт наистина имаше спалня.
Голяма част от детайлите ги беше докарал на вид. Разбира се. В края на краищата, той виждаше доста спални. В средата на огромния под имаше голям креват с балдахин, макар че когато Сюзън го побутна за опит, се оказа, че чаршафите са твърди като камък.
Имаше огледало в цял ръст и гардероб. Тя погледна вътре, ей тъй за всеки случай, да не би вътре да имаше колекция от плащове, но вътре нямаше нищо друго, освен няколко стари обувки на дъното.41
На една тоалетка се крепяха кана и леген с мотив от черепи и омеги, както и изобилие от бутилки и други неща.
Тя започна да ги вдига, едно по едно. Афтършейв лосион. Помада. Освежител за уста. Чифт четки за коса със сребърни дръжки.
Всичко беше доста тъжно. Смърт явно беше заимствал идеята какво трябва да съдържа тоалетката на истинския джентълмен, без да си зададе един-два фундаментални въпроса.
41
Старите обувки винаги се оказват на дъното на всеки един гардероб. Ако морските сирени имаха гардероби, старите обувки щяха и при тях да се окажат на дъното.