— Петък, струва ми се — каза един глас откъм скалите. — О, по дяво…
Конете се изправиха на задните си крака, след което изгалопираха напред. Изплющяването на камшика бе почти инстинктивната реакция на Асфалт.
Не намалиха ход, докато не се озоваха на няколко мили разстояние.
— Просто не споменавай за парите, ясно ли е? — изсъска Асфалт.
— Аз съм професионален музикант — каза Глод. — Разбира се, че мисля за пари. Колко ни остава до Куирм?
— Доста по-малко вече — отвърна Асфалт. — Няколко мили.
И след следващия хълм градът вече лежеше пред тях, сгушен в залива си.
Хора се бяха скупчили пред градските порти, които бяха затворени. Следобедното слънце блестеше по шлемовете.
— Как се наричат онези дългите пръчки с брадви на края? — попита Асфалт.
— Пики — обясни Бъди.
— Определено са много — каза Глод.
— Не е възможно да са за нас, нали? — усъмни се Клиф. — Ние сме само музиканти.
— А виждам и някакви мъже в дълги роби и златни вериги и други неща — каза Асфалт.
— Граждани — каза Глод.
— Знаеш ли, онзи конник, дето ни задмина сутринта… — започна Асфалт. — Мисля си дали новините не се движат.
— Да, но не ние съборихме оня театър — възрази Клиф.
— Е, вие само им изсвирихте шест биса — каза Асфалт.
— Не ние предизвикахме всичките онези размирици по улиците.
— Сигурен съм, че хората с щръкналите остриета ще разберат това.
— Може би не искат да им се променят хотелите. Казвах аз, че това е грешка, оранжеви завеси с жълти тапети.
Каруцата спря. Един топчест мъж с триъгълна шапка и обвезано с кожа палто се намръщи обезсърчаващо на групата.
— Вие ли сте музикантите, известни като „Групата С Камъни В Нея“? — попита той.
— Какъв е проблемът, офицер? — попита Асфалт.
— Аз съм кметът на Куирм. Съгласно законите на Куирм, в града не може да се свири Музика С Камъни в нея. Вижте, тука ясно пише…
Той измъкна свитък. Глод го взе.
— Това мастило ми изглежда още мокро — каза той.
— „Рок-Музиката С Камъни В Нея представлява обществено зло, доказано е, че е вредна за здравето и морала, и че причинява неестествени въртеливи движения на тялото“ — каза мъжът, докато си прибираше обратно свитъка.
— Искате да кажете, че не можем да влезем в Куирм? — попита Глод.
— Можете да влезете, ако трябва — отвърна кметът. — Но няма да свирите.
Бъди се изправи в каруцата.
— Но ние трябва да свирим — каза той. Китарата се завъртя на ремъка си. Той я сграбчи за грифа и заплашително вдигна дрънкащата си вече ръка.
Глод се огледа отчаяно наоколо. Клиф и Асфалт си бяха запушили ушите с ръце.
— А! — каза той. — Струва ми се, че това, което имаме тук, е възможност за пазарлък, а?
Той слезе от каруцата.
— Предполагам, че това, за което ваша чест не е чувал — каза той, — е музикантският данък?
— Какъв музикантски данък? — попитаха Асфалт и кметът едновременно.
— О, това е най-новото нещо. Поради популярността на Музиката С Камъни В Нея Музикален данък петдесет пенса билета. Трябва да стигна до, о, двеста и петдесет долара в Сто Лат, струва ми се. Два пъти повече от тази в Анкх-Морпорк, разбира се. Патрицият го измисли.
— Наистина? Е, звучи точно като за Ветинари — рече кметът. Той си потърка брадата. — Двеста и петдесет долара ли казахте в Сто Лат? Наистина? А то е нищо и никакво си място.
Един страж с перо на шлема нервно отдаде чест.
— Моля да ме извините, ваша чест, но бележката от Сто Лат подчертаваше, че…
— Един момент — раздразнено каза кметът. — Мисля…
Клиф се наведе напред.
— Т’ва е подкуп, нали? — прошепна той.
— Това е облагане с данък — каза Глод.
Стражът отново отдаде чест.
— Но наистина, господине, стражите на…
— Капитане — сряза го кметът, като продължаваше да гледа замислено Глод, — това е политика! Моля!
— Също? — попита Клиф.
— И за да покажем добрата си воля — каза Глод, — би било много хубава идея да платим данъка преди представлението, не мислите ли?
Кметът ги погледна удивено — човек, който не беше сигурен, че ще успее да побере в главата си мисълта за музиканти с пари.
— Ваша чест, съобщението гласеше…
— Двеста и петдесет долара — каза Глод.
— Ваша чест…
— Е, капитане — рече кметът, очевидно стигайки до решение, — ние знаем, че хората са малко странни в Сто Лат. Това е само музика, в края на краищата. Казах ви още тогава, че това е странна бележка. Не виждам с какво може да навреди музиката. А тези млади мъ… хора явно имат голям успех — добави той. Това очевидно упражни силно влияние върху кмета, както се случва с много хора. Никой не обича бедните крадци.