След това отиде да разгледа гората. Намери гъба и я изяде. Намери листо и вдиша аромата му. Погледна към звездното небе.
Още по-късно достигна до поточе, което никога преди не беше прескачала, и с изненада откри, че между дърветата е сгушено мъничко стопанство.
С изненада, но и със задоволство. Стопанството беше на мястото си. Къщата беше от камък, с плочи по островърхия си покрив. На верандата откъм гърба, точно до вратата, имаше малка масичка. Върху нея беше оставена дървена чиния, а в нея имаше дървена купичка, обърната наопаки. До нея имаше друга, глинена купичка, покрита с лъскава глинена чиния.
Аури повдигна дървената купичка и отдолу намери парче пресен черен хляб. Носеше в себе си здравина, сила и топлина. Едно чудесно нещо, което подканваше с цялото си същество. Тя го сложи в джоба си.
Знаеше, че в другата купичка има мляко, но чинията върху нея беше обърната. Млякото не беше за нея. Тя го остави на феите.
Без да излиза от сенките, Аури заобиколи градината и стигна до хамбара. Там имаше едно особено куче, жилесто и нащрек. Тежеше два пъти колкото нея и главата му стигаше до гърдите й. Показа се веднага, щом тя се приближи до хамбара.
Беше черно, с масивен врат и покрита с белези муцуна. Едното му ухо беше раздрано и сдъвкано при някоя отдавна забравена битка. То се приближи бавно до нея и започна да я обикаля и да я оглежда подозрително, без да вдига огромната си, ниско наведена глава.
Аури се усмихна и протегна ръка напред. Кучето я подуши и облиза пръстите й, а после се прозя и се просна да спи на земята.
Хамбарът беше огромен: долната половина на стените му беше от камък, а горната — от боядисани дървени греди. Портите бяха заключени с голям железен катинар. Но високо над главата й плевникът в горната част на хамбара зееше широко отворен в прегръдката на нощта. Пъргава като катеричка, Аури се изкачи по обраслите с бръшлян камъни. Малко по малко, успя да се справи и с дървените греди въпреки странното усещане, което пораждаше допирът с тях.
В хамбара се носеше ароматът на мускус и дрямка. Вътре беше тъмно, само тук-там се прокрадваха няколко лунни проблясъка, успели да се промушат през дървените греди. Аури отвори кутийката на Фоксен и синьо-зелената му светлинка се разпръсна наоколо.
Един стар кон подуши с муцуната си врата й, когато мина покрай конюшнята му. Тя му се усмихна и спря, за да среши опашката и гривата му. Имаше и една бременна козичка, която й изблея за поздрав. Тя сипа малко зърно в коритото й. Срещна и котка, с която взаимно се пренебрегнаха.
Аури отдели известно време, за да огледа всичко. Воденичния камък. Ръчната мелница за жито. Малкия, чист гюм. Мечата кожа, оставена да съхне на греда. Беше доста необичайно и приятно място. За всичко се грижеха с любов. Нямаше нищо излишно, изгубено или не на мястото си.
Е, почти нищо. Дори в най-здравия кораб се процежда малко вода. Една ряпа се беше прекатурила от щайгата си и лежеше самотно на земята. Аури я прибра в чантата си за находки.
В хамбара имаше и стаичка за охлаждане. Вътре бяха подредени ледени блокчета, дебели колкото тухла и дълги колкото две. Имаше оставени парчета сурово месо и прясно разбито масло. Също и буца лой в купичка, както и пчелна пита върху поднос.
Буцата лой беше разгневена. В нея бушуваха ябълки, ярост и яд. Копнееше да си тръгне оттук. Аури я пъхна в чантата си за находки.
Ах. Ами пчелната пита. Беше чудесна. Напълно заслужена. Фермерът обичаше пчелите и правеше всичко както трябва. Беше изпълнена с тихи камбанки и мързеливи летни следобеди.
Аури започна да рови из джобовете си. Подмина кристалчето и мъничката каменна фигурка. Камъкът също не беше за тук. Бръкна в чантата си за находки и напипа жълъдите, които беше събрала от поляната.
Сякаш нищо от това, което носеше със себе си, не беше подходящо. Но точно тогава пръстите й докоснаха нещо и тя мигновено разбра. Внимателно извади прокъсаната ивица фина бяла дантела. Сгъна я и я постави до малкия гюм. Беше старателно изработена от безброй бавни и мързеливи летни следобеди. Тук щеше да бъде от полза.
Сетне Аури взе чистата бяла кърпа, в която по-рано бяха увити зрънцата самодивска зеленика, и я потърка в маслото. След това отчупи парче от пчелната пита, голямо колкото дланта й, и старателно го уви в кърпата.
Копнееше да си вземе и малко от маслото, защото нейното беше твърде остро на вкус. На полицата в стаичката за охлаждане имаше подредени единадесет квадратни бучки. Бяха изпълнени с детелини и птичи песни, и съвсем неочаквано — със сърдити парченца глина. Но дори така бяха чудесни. Аури прерови два пъти чантата си за находки и джобовете си, но не успя да открие нищо подходящо за тях.