Тя затвори вратата на стаичката за охлаждане. Сетне се изкачи по стълбата, която водеше към отворения прозорец на плевника. Пристегна чантата за находки към гърба си, прибра Фоксен и бавно заслиза по външната стена на хамбара.
Щом стъпи на земята, отметна назад разрошената си коса и целуна по главата голямото заспало куче. Сетне бързичко заобиколи хамбара и едва след десетина крачки косъмчетата на врата й настръхнаха от усещането, че някой я наблюдава.
Тя застина на мястото си, неподвижна като камък. Докосната от вятъра, косата й се раздвижи по своя воля и обгърна лицето й нежно като облаче дим.
Без да помръдва, Аури завъртя само очите си — и тогава я видя. На отворения прозорец на една тъмна стая на втория етаж се беше показало мъничко и бледо лице. Наблюдаваше я момиченце с широко отворени очи, притиснало малката си ръка към устата си.
Какво ли беше видяла? Проблясващата през гредите зелена светлинка на Фоксен? Мъничката босонога Аури, която се промъкваше в нощта, обвита в облачето на заплетените си коси?
Тъкмо косите й, които се спускаха пред лицето й като завеса, успяха да скрият нейната внезапна усмивка. Аури застана на ръце и се превъртя като колело. Не беше правила така от векове. Меката й коса се развява след нея като опашката на комета. Тя се огледа и забеляза тъмна хралупа в ствола на дърво. Затанцува към нея, като се въртеше и подскачаше, стигна до дървото и надникна в хралупата.
Сетне, застанала с гръб към фермата, отвори кутийката на Фоксен и чу как някой ахва в черната тишина на нощта. Запуши устата си с ръка, за да не се засмее. Хралупата беше съвършена — точно толкова дълбока, че малко момиченце да може да бръкне с ръка в нея. Ако беше достатъчно любопитно, разбира се. Ако беше достатъчно смело, за да пъхне ръката си чак до рамото.
Аури извади кристалчето от джоба си. Сетне го целуна; само какъв куражлия и късметлия беше. Кристалчето беше съвършено. Мястото беше съвършено. Вярно, беше напуснала пределите на Онова долу. Но всичко тук беше толкова истинско, че това нямаше никакво значение.
Тя загърна кристалчето в листо и го постави на дъното на хралупата.
Сетне с танци, скокове и кикот щуро побягна сред дърветата.
Аури се върна обратно на гробището и се покатери върху една голяма и широка плоча. Седна с изправен гръб, усмихна се и си приготви вечеря от мек черен хляб и съвсем мъничко мед. За десерт си хапна току-що извадени от шишарките кедрови ядки, всяка от които носеше в себе си мъничка, ала необикновена наслада.
През цялото време сърцето й беше преизпълнено. Усмивката й грееше по-силно от тънкия полумесец в небето. Накрая най-безцеремонно облиза пръстите си, сякаш беше в реда на нещата да се държи непристойно.
Пустота
На третия ден Аури рида.
Яростният мрак
На четвъртия ден Аури се събуди и всичко беше различно.
Почувства го още преди да се протегне, за да се разсъни. Още преди да отвори очи в непрогледния мрак. Фоксен беше изплашен и надвиснал като планина. Значи беше ден за изостряне. Ден за разпалване.
Тя не го обвиняваше. Знаеше как се чувства. Има дни, от които просто няма как да избягаш. Някои дни просто те издебват като котка и когато най-много ти се иска да си починеш от тях, те се промъкват зад гърба ти и започват да те душат.
Не. Фоксен не беше виновен. Но за няколко мига й се прииска днешният ден да беше различен, макар и да знаеше, че от това желание няма да излезе нищо хубаво. Макар и да знаеше, че не бива да прави така.
При все това дните за разпалване бяха твърде мъждукащи. Твърде ронливи. Тези дни не бяха подходящи за нищо. Най-добре беше да стоиш на едно място и да придържаш земята под краката си.
Но й оставаха само три дни. Имаше да свърши още толкова много неща.
Аури внимателно се раздвижи в тъмното и вдигна Фоксен от паничката му. Той сякаш тлееше в ужас. Беше толкова потиснат и раздразнителен, че нямаше как да го убеди в нищо. Аури го целуна и го постави обратно на мястото му. Сетне се измъкна от леглото си и се озова в смазващата прегръдка на всеобхватния и пълен мрак. Нямаше значение дали очите й са отворени, или не, затова тя ги остави затворени и опипом затърси кутията си от кедрово дърво. Остави ги затворени и докато вадеше от нея клечки кибрит и свещ.
Драсна една от кибритените клечки в пода, тя изпука, проблесна и се счупи. Сърцето й се сви. Лошо начало на лош ден. Втората кибритена клечка едва проскърца и угасна. Третата се пречупи. Четвъртата лумна ярко и изгоря без следа. Петата се протри без резултат. Нямаше повече клечки.