Аури внимателно сгъна одеялото с нежните си ръце. Събра ъгълчетата му в идеален квадрат. Сетне му намери подходящо място на полицата с книгите и му донесе гладкия сив камък, който да му прави компания. Нощите бяха студени и одеялото щеше да й липсва. Но то се чувстваше добре тук. Нима не заслужава да бъде щастливо? Не заслужава ли всичко да бъде на правилното си място?
И все пак тя мъничко си поплака, докато оставяше одеялото на полицата.
Върна се в Покривалото и седна на леглото си. Сетне отново отиде до Порт, за да провери дали не е объркала всичко, като се беше разплакала там преди. Но не. Тя погали одеялото, за да го успокои. Беше си на мястото. Беше щастливо.
Щом се върна в Покривалото, Аури се разходи из пустата стая, за да огледа дали всичко си е на мястото. Столът й за умуване си беше наред. Кутията от кедрово дърво беше плътно облегната до стената. Паничката на Фоксен и капкомерът си стояха кротко върху полицата над леглото. Зъбното колело беше в нишата си в стената, безразлично към целия свят.
Огнището беше празно: чисто и подредено. Върху нощното й шкафче стоеше нейната мъничка сребърна чашка. Върху огнището беше нейното съвършено жълто листо. Нейната малка, но здрава каменна кутийка. Нейният буркан от сиво стъкло, пълен с блага изсушена лавандула. Нейният пръстен от сладко и топло есенно злато.
Аури докосна всяко едно от тях, за да се увери в истинността им. Бяха точно такива, каквито трябваме да бъдат, без никакви колебания. Бяха от чудни по-чудни.
Но въпреки всичко това тя се чувстваше обезпокоена. Тук, на съвършеното си място.
Хукна към Участъка, върна се с метла и започна да мете пода на Покривалото.
Отне й час. Не защото беше толкова мръсно. Просто Аури измете бавно и старателно. А и подът никак не беше малък. Тя вече дори не се замисляше за това, защото Покривалото нямаше нужда от особени грижи. И все пак то си беше доста голяма стая.
Това си беше нейното място, то я обичаше и тя се чувстваше у дома си, като зрънце грах в съвършената си шушулка. Но въпреки това подът си беше доста голям.
След като почисти, Аури върна метлата на мястото й. На път за Покривалото тя се отби в Порт, за да провери как се чувства одеялото. Изглеждаше добре, но за всеки случай тя постави до него и самодивата бутилка. Беше ужасно да се чувстваш самотен.
Тя се върна в Покривалото и остави спиртната лампа на масата. Извади трите останали кибритени клечки от джоба си и също ги сложи на масата.
И докато сядаше на ръба на леглото, изведнъж разбра кое не е на мястото си. Тя самата не беше на себе си. Беше видяла нещо в Тръмното и не го беше оправила. Спомни си за тоалетната масичка с тройното огледало и сърцето й потрепна от докосването на чувството за вина.
И въпреки това. Тя вече нямаше сили в себе си. Беше изпълнена с умора и болка. Може би само този път…
Аури се намръщи и яростно поклати глава. Понякога можеше да бъде толкова проклета. Само изискваше. Сякаш редът на нещата зависеше от нейното настроение. Сякаш самата тя имаше някаква стойност.
Тя се изправи и бавно се отправи към Тръмното. Спусна се през Кръмбълдън. Мина през Колата. Прекоси съвършенството на Анулет и се изкачи по безименното стълбище.
След като прескочи срутената стена, застана пред тоалетната масичка и я огледа внимателно на трепкащата светлина. И малко по малко почувства как радостта се връща в сърцето й. Игривата светлина се отразяваше в трите огледала и от нея безбройните малки сенки подскачаха по стъклените бутилки.
Аури се приближи и се вгледа още по-внимателно. Никога нямаше да го забележи, ако не беше жълтеникавата трепкаща светлина. Тя мина отляво, сетне отдясно, така че да огледа всичко от всички страни. Наклони глава и застана на колене, така че очите й да се изравнят с нивото на тоалетната масичка. На лицето и внезапно изгря слънчева усмивка.
Седна с изправен гръб на ръба на стола пред тоалетната масичка. Стараеше се да не поглежда в огледалото, защото не искаше да остави лошо впечатление. С тази заплетена коса, зачервени очи и мръсно лице. Толкова слаба. Толкова бледа. Не беше никаква дама. Вместо това тя отвори двете чекмеджета и ги огледа внимателно, като остави сенките на жълтеникавата светлина да си поиграят на воля в тях.
След няколко минути Аури кимна на себе си. Извади двете ръкавици от дясното чекмедже и ги постави до кутийката с руж пред огледалото. Сетне извади двете чекмеджета докрай и смени местата им. Известно време остана така, като усърдно отваряше и затваряше чекмеджетата.