Индийското орехче беше някак далечно и непознато. И изпълнено с морска пяна. Какъв очарователен акцент. Така съществен. Загадка и гатанка на едно и също място. Но това не я притесняваше особено. Знаеше, че някои неща е по-добре да бъдат запазени в тайна.
Тя надникна в тенджерката, която беше оставила да се изстудява, и видя, че разтопената лой е започнала да се втвърдява. Беше обгърнала стената до кръглото дъно на тенджерката, така че наподобяваше тънък полумесец. Аури се усмихна. Разбира се. Все пак я беше открила на светлината на луната. Нямаше как да не следва нейната форма.
Но когато се вгледа по-отблизо, усмивката й избледня. Лойта беше чиста и силна, но в нея вече нямаше ябълки. Бяха останали да бушуват само ярост и яд. Беше разгневена като гръмотевична буря.
Не, така нямаше да се получи. Все пак не можеше да се мие с ярост ден след ден. А след като нямаше да има дафинови плодове, които да я удържат… Явно щеше да й се наложи да изтегли гнева. Ако не го стори, сапунът й щеше да бъде най-малкото провал.
Аури се върна в Порт и се огледа. Изборът беше доста лесен. Тя взе пчелната пита и отхапа една-единствена хапка от нея. Затвори очи и се остави да настръхне от сладостта й. Не можа да се стърпи да не се разкикоти, докато я облизваше от устните си; главата й почти се завъртя от дара на пчелите, който усещаше в себе си.
След като беше изсмукала цялата сладост от нея, Аури изящно изплю бучката восък в ръката си. Сетне я завъртя, докато я направи меко, заоблено мънисто.
Тя взе тенджерката с разтопената лой и отиде в Тръмното. Там луната беше майчински настроена и мило надничаше през решетката. Нежната й светлина се сипеше леко като перца и целуваше каменния под на Онова долу. Аури седна до кръга от сребриста светлина и внимателно положи тенджерката в него.
Докато се изстудяваше, разтопената лой беше образувала тънък бял пръстен от вътрешната страна на стената на медната тенджерка. Аури кимна на себе си. Три кръга. Съвършени За питане. Винаги беше по-добре да бъдеш нежен и мил. Винаги беше ужасно да се опитваш да насилваш света.
Тя завърза мънистото от пчелен восък на връв и го пусна в средата на все още горещата лой. Минаха няколко мига, сетне тя се отпусна, когато видя как започна да действа веднага, като магия. Почувства как яростта се събира, как се устремява към восъка като мечка, тръгнала на лов за мед.
Докато сребърният кръг от лунна светлина остави медната тенджерка и продължи по пътя си, и последната капка гняв беше изтеглена от разтопената лой. Беше най-умелото изтегляне, което би могъл да направи човек.
Сетне Аури отнесе тенджерката в Дървото и я положи във ваничката с ледена течаща вода. Бърза като щурче, тя изстина и се сгъсти, така че образува плосък бял диск, дебел два пръста.
Аури внимателно го вдигна от дъното на тенджерката и изля златистата вода, която беше останала под него. Забеляза, че в нея има следа от сънливост, там бяха и всичките ябълки. Жалко. Но нямаше какво да направи — понякога нещата стоят така.
Восъчното мънисто кипеше от гняв. Сега, когато яростта беше изтеглена на свобода, Аури осъзна, че е била много по-силна, отколкото си мислеше. Беше истински бяс, натежал от греха на преждевременната смърт. Беше яростта на майката заради малките мечета, останали сами на света.
Аури въздъхна от облекчение, че мънистото е увиснало на връвта. Никак не й се искаше да го докосва с ръце.
Бавно и мълчаливо тя го прибра в една дебела стъкленица и го запечата плътно, много плътно. Сетне го отнесе в Предела. О, колко внимателно го носеше само. О, колко внимателно го остави на високата каменна полица. Зад стъклото. Там щеше да бъде на най-сигурно място.
Когато се върна в Покривалото, третият и последен неин огън се беше превърнал в пепел. Тя отново я събра. Пепелта препълни пропуканото глинено гърненце.
Тя изплакна саждите от ръцете си. Изплакна лицето си и краката си.
Вече всичко беше готово. Аури се усмихна и седна на топлия каменен под, подредила всичките си неща около себе си. Отвън изглеждаше спокойна и умиротворена, но отвътре танцуваше при мисълта за новия си сапун.
Сложи тенджерката на железния триножник. Под него постави спиртната лампа, така че горещият ярък пламък да целува медното й дъно.
Първо взе съвършения диск чиста бяла лой. Беше здрав, с остро очертани ръбове и прекрасен като луната. Една част от нея — една палава, немирна частица — искаше да натроши диска на парчета, за да се разтопи по-бързо. Така по-скоро щеше да се сдобие с нов сапун. Така щеше да може да се измие, да среши косата си и най-сетне да се погрижи за себе си след толкова много време…