И се усмихна на съвършенството му. Беше сапун за целуване. Нежен, но твърд. Тайнствен, но сладък. В цял Темерант нямаше нищо друго като него. Нито под земята, нито под небето.
Аури не можеше да чака и миг повече от това. Тя се затича към легенчето си. Изми си лицето, ръцете и краката. И се разсмя. Разсмя се толкова сладко, силно и продължително, че смехът й отекна като камбана, като арфа, като песен.
Тя отиде в Камбаните. Изкъпа се цялата. Среса косата си. Потанцува и се посмя.
Забърза към къщи. В леглото си легна. Остана сама. Усмихна се и заспа.
Красивият път
На шестия ден Аури се събуди, а името й се разтвори като цвят в сърцето й.
Фоксен също го усети и направо избухна в сияние, когато го навлажни. Беше ден за изпълване. Ден за правене.
Тя се разсмя при мисълта за това още преди да стане от леглото. Този ден беше дошъл твърде късно, но тя почти не успяваше да се тревожи за това. Сапунът й беше най-ароматният сапун на света. А и имаше и достойнство в това да правиш нещата, когато решиш.
Но тази мисъл малко я отрезви. Посещението му предстоеше. Скоро той щеше да бъде тук. Утре. А тя все още нямаше нищо достатъчно хубаво, за да го сподели с него. Все още нямаше съвършен подарък, за да му го даде.
Три пътя водеха навън от Покривалото… Но не.
Тя си изми лицето, ръцете и краката. Среса си косата, докато не се превърна в златисто облаче. Пи вода и облече любимата си рокля. Не отдели на всичко това повече време, отколкото е необходимо. Днес щеше да има много работа.
Първо трябваше да разпредели своя нов и съвършен сапун. Беше направила седем калъпа. Единият остана до нейното легенче, на сигурно място в Покривалото. С един се беше измила вчера в Камбаните. Най-големите четири калъпа отнесе в Пекарната, за да се сушат. Най- малкия и най-ароматния скри на дъното на кутията си от кедрово дърво, така че никога повече да не остава без сапун. Това беше урок, който беше научила както трябва. О, да.
Тя спря с ръка в кутията от кедрово дърво. Дали нямаше да му хареса един калъп сапун за целуване? Беше доста чудесен. Той сигурно никога не е виждал такъв сапун…
Но не. Тя се изчерви още преди да стигне до края на тази мисъл. Това щеше да бъде съвсем непристойно. И освен това не беше подходящо за него. Мистериите може би щяха да му подхождат, но в него имаше твърде много дъб. Както и върба — но определено нямаше нищо общо с цветовете на селас.
Аури затвори сладката си кутия от кедрово дърво, но когато се изправи, усети как стаята проблесна и се завъртя около нея. Тя се олюля, направи две крачки и седна на леглото, за да не падне. Усети как страхът се надигна в нея. Очите й стреснато пробягаха по всичко в стаята. Нима…?
Не. Беше нещо по-просто — коремът й отново беше празен като барабан. Беше забравила да се погрижи за себе си.
Затова, когато главата й спря да се върти, тя се отправи към Дървото. Но й щукна да вземе със себе си и медния назъбен Фундамент. Той беше виждал толкова малко от Онова долу. А колкото и да беше тежък, това беше най-малкото, което можеше да направи за него като отплата за помощта му.
Празните тенджери и тигани бяха почти единствените плодове, които можеше да й предложи Дървото. Но все пак почти. Тя извади калаена тенджерка и я напълни с прясна вода. Запали спиртната лампа с предпоследната си кибритена клечка. Сетне се покатери на плота и се протегна с две ръце, за да стигне буркана си. Сушените грахови зърна се изтърколиха в него и игриво почукаха по стъклото.
Тя свали уплътнената капачка и изсипа граховите зърна в мъничката си ръка, докато не изпълниха шепата й. Ръката й не беше никак голяма. Граховите зърна не бяха никак много, но все пак бяха половината от всички, които имаше. Аури ги изсипа в тенджерката, където цопнаха в топлата вода. Сетне се поколеба, сви рамене и сипа и останалата половина.
Тя остави буркана на плота и се огледа. Трепкащата светлина на спиртната лампа и синьо-зеленото сияние на Фоксен с общи усилия разкриваха колко празни са всички полици. Тя въздъхна и реши да не мисли за това. Днес щеше да има супа. Утре щеше да дойде той. А след това…
Ами, след това щеше да направи каквото може. Няма друг начин. Не бива да искаш неща за себе си. Това те прави малък. Това те прави сигурен в себе си. Това означава, че можеш да преминеш гладко през света, без да обърнеш всяка сергия за ябълки, с която се сблъскаш. И ако си внимателен, ако си какъвто трябва, може и да помогнеш с нещо. Може да поправиш онова, което е пукнато. Може да се погрижиш за нещата, които намериш оставени накриво. И да вярваш, че на свой ред светът ще се погрижи да ядеш. Това е единственият начин нещата да се правят красиво. Всичко друго е суета и горделивост.