Дали не можеше да му занесе пчелната пита, за да я сподели с него утре? Пчелната пита беше прелестна. А в неговия живот имаше твърде малко сладост. Това беше самата истина.
Тя се замисли за това, докато мехурчетата в къкрещата вода караха нейните грахови зърна да танцуват в тенджерката. Разсеяно погали медното лице на Фундамент и след дълги размишления реши, че да, ако нищо друго не се появи, пчелната пита ще свърши работа.
Тя разбърка супата и Добави сол. Искаше й се маслото да не беше толкова остро. Малко мазнина в супата щеше да бъде истинско удоволствие. Малко мазнина в супата щеше да дойде точно на мястото си.
След прекрасната си супа Аури се отправи обратно към Покривалото. В компанията на Фундамент нямаше как да мине през Подскоците или Почиталото. Затова заобиколи по дългия път, който водеше през Берилното.
Със затоплен корем и гост до себе си, нямаше причина да бърза и крачеше бавно през тунелите от плътно наместени квадратни камъни. Вече беше стигнала почти до Съмненото, а Фундамент й натежаваше, когато усети леко хрускане под краката си и спря.
Сведе поглед и видя листа, разпръснати по пода. В това нямаше никакъв смисъл. В Берилното не ставаше течение. Тук нямаше вода. Тя се огледа, но не видя нито следа от птичи курешки. Подуши въздуха, но не долови миризмата на мускус или урина.
От друга страна, нямаше и нищо заплашително. Нищо завързано. Нищо накриво или погрешно. Но не беше и съвсем нищо. Беше половината от нещо. Беше мистерия.
Обзета от любопитство, Аури внимателно остави Фундамент на пода и вдигна листото. Изглеждаше й познато. Тя потърси наоколо и откри шепа листа като него, пръснати до една отворена порта. Събра ги в ръката си и едва когато ги видя заедно, разбра какво представляват.
Развълнувана, тя отнесе Фундамент обратно в Покривалото. Преди да го остави, целуна лицето му и го положи удобно на каменната му полица — с отчупеното място надолу, естествено. Сетне се затича към Порт и вдигна в ръце сребърната купа. Притисна хрускащото листо, което беше донесла, към гравираните листа по ръба на купата. Беше същото.
Тя поклати глава, защото не беше сигурна какво означава това предзнаменование. Но имаше само един начин да разбере. Аури взе сребърната купа и забърза обратно към Берилното, а сетне през портата, до която беше открила разпръснатите листа. Прескочи прекатурен камък. Заобиколи паднала греда.
Не знаеше дали изобщо някога е идвала в тази част на Берилното. Но въпреки това беше съвсем просто да следва пътя си. По пода тук и там като трохи бяха поръсени по едно-две листа.
Най-сетне тя стигна до дъното на тясна шахта, която водеше право нагоре. Древен тунел от едно време? Маршрут за бягство? Кладенец?
Беше тесен и стръмен, но Аури беше мъничка. Дори със сребърната купа в ръце, тя се изкатери догоре пъргаво като катеричка. На върха откри дървен капак, който вече беше отместен донякъде. Тя внимателно го избута настрани и се покатери през отвора, като се озова в някакво подземие.
Помещението беше прашно и изоставено, пълно с полици. В ъглите бяха натрупани бъчви. Полиците бяха претъпкани с вързопи, бурета и щайги. Сред миризмата на прах се прокрадваха миризми на улица, пот и трева. Тя се огледа и видя прозорец високо на стената, а на пода под него — счупени стъкла.
Беше подредено място, ако не се броят листата, донесени от някоя отдавна забравена буря. Имаше чували със зърно и ечемично брашно. Зимни ябълки. Пакети от плътно натъпкани смокини и фурми, увити в насмолена хартия.
Аури обиколи стаята с ръце зад гърба. Стъпваше леко като балерина по барабан. Имаше бъчонки с меласа. Буркани с ягодово сладко. Точно до вратата имаше вързоп от зебло, от който се бяха изтърколили няколко тикви. Тя ги мушна обратно вътре и стегна канапа, с който бяха завързани.
Най-сетне се наведе, за да огледа по-отблизо една от по-долните полици. Върху малка глинена съдинка беше кацнало едно-единствено листо. С внимателни движения тя го вдигна, взе глинената съдинка и сложи сребърната купа на нейното място. Сетне положи листото обратно в купата.
Позволи си последен поглед към стаята, изпълнен с копнеж — нищо повече. Сетне се отправи обратно по пътя, по който беше дошла. Едва когато се озова в познатия мрак на Берилното, си пое дъх с облекчение. Сетне нетърпеливо избърса праха от новото си съкровище. Ако се вярваше на картинката, в глинената съдинка трябваше да има маслини. Изглеждаха прекрасно.