Дори с тежестта му в ръцете си тя тичаше по тунелите леко като струйка дим.
Когато се върна в Покривалото, внимателно разстла дюшека до стената срещу леглото си. Достатъчно близо, така че шепотът да стига, ако той има нужда от нея. Достатъчно близо, така че да може да й попее през нощта, ако поиска.
Тя се изчерви малко, докато си мислеше за това, сетне извади съвършения чаршаф с цвят на слонова кост и го разстла върху леглото му. Приглади го нежно, с две ръце. Допирът до него беше прекрасен като целувка по кожата й.
Широко усмихната, Аури отиде до Порт и донесе одеялото. Нищо чудно, че я беше оставило. То беше разбрало истината много по-рано от нея. Просто вече не беше нейно. Тя разстла неговото одеяло на леглото му и забеляза, че вече не го е страх да допира пода. Аури отстъпи крачка назад и го погледна — тъй меко и сладостно, сигурно и хубаво.
От Порт му донесе хубавата чаша за чай. Донесе и книгата с кожена подвързия — неразрязана, непрочетена и съвсем непозната. Донесе и мъничката каменна фигурка. Подреди и трите неща на полицата до леглото му, така че да си има и нещо хубаво, което да си е само негово.
И просто ей така вече имаше подарък за него: сигурно място, където да се настани.
Но колкото и да й се искаше да спре, за да се порадва на постижението си, трябваше да продължава нататък. Защото правилото днес беше всичко да се прави по три. Така че й трябваха още два подаръка.
Аури се върна до Порт и огледа полиците с набитото си око. И тъй като беше ден за правене, а светът беше на нейна страна, тя се замисли от какво ще има нужда той.
Това беше друг начин на мислене. И макар че не искаше нищо за себе си, тя знаеше, че този начин на мислене е опасен.
Тя хвърли един поглед на самодивата бутилка, която я изкушаваше, но знаеше, че не е подходяща за него. Не съвсем. Беше подарък за неочаквано посещение. Пчелната пита… почти. Тя протегна ръка и докосна с два пръста буркана с дафинови плодове. Вдигна го и го задържа срещу светлината. Нямаше съмнение, че донякъде му липсват дафинови плодове.
В този момент всичко щракна на мястото си. Разбира се. Тя се усмихна леко. Имаше ли нещо по-подходящо, което да държи гнева надалеч? Освен това беше и третата част от нещо, което вече беше започнала. Свещ. Свещта щеше да бъде идеален подарък за него.
Аури изведнъж спря, като продължаваше да държи буркана в ръката си. Затаи дъх и се замисли за безмилостната истина на времето. Свещта означаваше разтапяне. И смесване. Но най-вече означаваше калъп. Тя почувства как цялото й лице се намръщи, когато си представи лампа с фитил в ръцете му. Не, той не беше такъв. Не му подхождаше да капе и да разлива.
Не. Трябваше й калъп. Нямаше друг начин да направи свещ, която да е достатъчно добра за него.
А това означаваше да отиде в Предела.
Аури почти не се поколеба. Ако беше за нея самата, нямаше да се осмели, но сега нещата просто стояха така. Нима той не го заслужава? Нима не заслужава прекрасен и кралски подарък след всичко, което е направил за нея?
Разбира се, че го заслужава. Затова Аури се отправи към Покривалото. Затова Аури отвори широко обкованата с желязо врата. Затова Аури влезе в Предела.
Беше чисто и тихо място.
Имаше работна маса. Масата беше тъмна, гладка и твърда като камък. По ръба на масата имаше поставки за инструменти. Менгеме. Метални пръстени за поставяне на стъклени съдове. Горелка. Имаше кранове и тръби, подредени според вида: от стомана, мед и желязо.
Имаше и полици, подредени на една стена. Те бяха претъпкани с огромно разнообразие от занаятчийски инструменти. Киселини и реактиви в стъкленици със запушалки. Сулфон в каменно гърне. Редици от прахове, соли и различни видове пръст и билки. Масла и мехлеми. Четиринадесет вида води. Двулимон. Камфор. Всичко беше съвършено. Всичко беше истинско. Всичко беше събрано, извлечено и съхранено по най-правилния начин.
Имаше и инструменти. Алембици и реторти. Великолепна, широка горелка. Намотки от медни тръби. Котли, щипци и ванички за изваряване. Имаше сита, филтри и ножове с медни остриета. Имаше фино ренде и блестящо чиста преса.
А имаше и полици от камък. Полици, с които трябваше да се внимава. Там дебнеха бутилки зад дебело, дебело стъкло. Те не бяха подредени като бутилките на другите полици. Нямаха етикети. Бяха събрани от къде ли не. В една от тях имаше писъци. В друга имаше гняв. На полиците от камък имаше много бутилки и тези двете далеч не бяха най-страшните сред тях.