О, да. Тя беше изучила своя занаят. Познаваше тайните му пътища и мистерии. Знаеше всички фини и сладостни увещания, които я правеха умела в занаята. Имаше толкова много различни начини. Някои хора предписваха и описваха. Имаше символи. Знаци. Свързване и обвързване. Формули. Машинациите на математиката…
Но тя вече знаеше много повече от това. Толкова много от онова, което преди беше смятала за истина, беше просто фокус. Хитроумни думи за описване на света, нищо повече. Бяха думи за пазарлъци. За молба. Вик за помощ. Плач от отчаяние.
Но под тях, дълбоко в скритата сърцевина на съществуването, имаше нещо друго. Мандраг никога не й беше казвал за него. Според Аури той просто не го знаеше. Тя беше открила тази тайна сама.
Знаеше каква е истинската форма на света. Всичко друго бяха сенки и гръм на далечни барабани.
Аури кимна на себе си. Мъничкото й лице беше сериозно. Тя изсипа фино смлените плодове в сито и го постави върху буркан за събиране.
Затвори очи. Изпъна рамене. Пое си дъх бавно и равномерно.
Във въздуха имаше напрежение. Тежест. Очакване. Нямаше полъх на вятър. Тя остана безмълвна. Светът се изпъна докрай.
Аури си пое дъх и отвори очи.
Беше мъничка като просяче. Мъничките й крака бяха боси на камъните.
Тя се изправи и сред кръглия облак на златистата си коса се усмихна и стовари цялото си желание върху света.
И всичко се разтърси. И всичко се вслуша в нейната воля. И всичко се втурна да я изпълни.
Не мина много време, преди Аури да сe върне в Покривалото с червеникавокафява свещ, отлята с лавандула. Ухаеше на дафинов лист и пчели. Беше съвършена.
Аури изми лицето си. Изми ръцете и краката си.
Скоро. Тя знаеше. Той щеше да я посети скоро. Искрящ и сладък, тъжен и строшен. Точно като нея самата. Щеше да дойде и като истински джентълмен щеше да донесе три неща за нея.
Аури се усмихна и затанцува. Тя също щеше да има три неща за него.
Първо — находчивата му свещ, сякаш дело на самия Таборлин. Преизпълнена с топлина, поезия и сладостни сънища.
Второ — място като за него. Полица, на която да остави сърцето си. Легло, в което да заспи. Там нищо нямаше да може да го достигне, за да го нарани.
А третото? Е… Тя наведе глава и усети как страните й бавно се обагрят…
За да отложи момента, протегна ръка към малкия войник от камък, който стоеше на полицата до леглото му. Странно как досега не беше забелязвала шарките на щита му. Бяха съвсем избледнели. Но да. На щита му се виждаше кула, обгърната в пламъци. Това не беше просто войник, а малък каменен Амир.
Аури го погледна още по-отблизо и видя бледите ивички на ръцете му. Не знаеше как ги е пропуснала преди. Беше мъничък Сирида. Разбира се. Разбира се, че беше такъв. Иначе нямаше да бъде подходящ подарък за него. Тя целуна мъничката фигурка и я върна обратно на полицата.
И все пак имаше и трето. Този път Аури не се изчерви. Тя се усмихна. Изми си лицето, ръцете и краката. Сетне бързо изтича в Порт и отвори самодивата бутилка. С два пръста измъкна от нея едно-единствено зрънце. Мъничкото плодче беше ярко като кръв дори в зелената светлинка на Фоксен.
Аури се завтече към Ван и надникна в огледалото. Облиза устни и притисна плодчето в тях няколко пъти от ляво надясно. Сетне го разтърка напред-назад по устните си.
Тя огледа отражението си. Не изглеждаше по-различно отпреди. Устните й бяха бледорозови. Тя се усмихна.
Върна се в Покривалото. Изми си лицето, ръцете и краката.
В нея бълбукаше вълнение, когато погледна леглото му. Одеялото му. Полицата му с мъничкия Амир, който го очакваше, за да го пази.
Беше съвършено. Беше правилно. Беше начало. Някой ден той щеше да има нужда от място и то вече го чакаше тук. Някой ден той щеше да дойде и тя щеше да се погрижи за него. Някой ден той щеше да бъде празен и крехък като яйчена черупка в тъмното.
И тогава… Аури се усмихна. Нямаше да го направи за себе си. Не. Никога нямаше да направи нещо само за себе си. Трябваше да остане малка и скрита, по-далеч от света.
Но за него беше съвсем друго нещо. За него щеше да пусне на свобода цялото си желание. Щеше да повика на помощ цялата си сръчност и умение. И щеше да му даде име.
Аури се завъртя три пъти. Подуши въздуха. И се усмихна. Около нея всичко беше точно както трябва. Тя знаеше точно къде се намира. Беше точно там, където трябваше да бъде.
Кода
Дълбоко в недрата на Онова долу, стъпила на топлите камъни, Аури чу далечна, сладостна музика.
Бележка на автора
Нека ви разкажа историята на една история. Просто защото това ми е работата.