Тя взе в ръце бутилката на Фоксен и провери дали е затворена плътно. Погледна надолу в дълбоката вода, а рибките продължаваха да се въртят развълнувано в корема й. Три пъти за късмет.
Пое си дъх и отново се гмурна с плавни въртеливи движения, а дясната й ръка се хващаше за познатите предмети по пътя. Надолу към тъмнината. Камъка. Гредите. А сетне нищо друго освен бледите очертания на ръката й, протегната напред в приглушената синьо-зелена светлинка на Фоксен. Сигурно така изглежда ръката на воден дух.
Кокалчетата на ръката й опряха в дъното и тя се завъртя няколко пъти, за да се ориентира. Риташе с крака и размахваше свободната си ръка, като се плъзгаше по черното каменно дъно на басейна. В този момент забеляза някаква светлинка, а пръстите й напипаха нещо плътно и студено, ръбато и загладено. От него с такава сила струяха любов и познание, че Аури усети как се разливат наоколо от най-малкия допир на ръката й.
В продължение на десет силни удара на сърцето на Аури нещото сякаш беше приковано за камъка. След това най-сетне се помести и тя осъзна истината. Нещото беше тежко. Измина един дълъг, тягостен миг, преди мъничките й пръсти да открият как да го повдигнат. Беше направено от чист метал, дебел колкото книга. Имаше особена форма и тежеше колкото кюлче необработен иридий.
Аури го вдигна към гърдите си и усети как краищата му се забиват в кожата й. Сетне сви колене и с все сила се изтласка с двата си крака от дъното, вперила поглед в далечното блещукане на водната повърхност.
Продължи да рита във водата, но едва успяваше да помръдне. Металното нещо я теглеше надолу със себе си. Стъпалото й се удари силно в една дебела желязна тръба, но Аури се възползва от възможността да се изтласка още малко нагоре. Това продължи едва до момента, в който стъпалото й се отлепи от тръбата.
Вече трябваше да се бори и със собствените си дробове. Глупавите органи бяха наполовина пълни с въздух, но искаха още. Тя изпусна няколко мехурчета, като се опитваше да ги заблуди, но ясно осъзнаваше, че всяко загубено мехурче я дърпа надолу, а тя все още не беше успяла да стигне дори до втората плетеница от тръби.
Аури се опита да намести металното нещо в свивката на лакътя си, за да може да се издърпва нагоре. Но при този опит гладката му повърхност започна да се изплъзва от пръстите й. Последва пристъп на паника, от който замаха напосоки, и бутилката с Фоксен се удари в нещо невидимо до нея. Той се измъкна от ръката на Аури и отплува встрани.
Аури се опита да го сграбчи със свободната си ръка, но кокалчетата й само го избутаха още по-далече. За миг тя се вцепени. Беше немислимо да остави металното нещо да потъне отново. Но Фоксен. Той беше с нея от цяла вечност…
Тя видя как един водовъртеж подхвана Фоксен и го понесе все по-далече от нея, зад три отвесни медни тръби. Дробовете й вече бяха ядосани. Тя стисна зъби и с вече свободната си ръка сграбчи камък, който стърчеше наблизо, за да се изтласка нагоре.
Дробовете й вече се бунтуваха, затова тя бавно започна да изпуска въздушните мехурчета, макар че все още не беше зърнала дори долната плетеница от тръби. Без Фоксен беше тъмно, но поне вече се движеше, като се изтегляше нагоре с внезапни, резки движения и се хващаше за каквото й попадне. Риташе и с крака във водата, но от това нямаше почти никаква полза, защото й тежеше тежката буца от остра, твърда любов, която притискаше толкова здраво към гърдите си. Дали отговорите, които се криеха в нея, бяха толкова тежки?
Най-сетне успя да се изтласка до долната плетеница, но дробовете й вече бяха празни, а тялото й тежеше като олово. Обикновено се провираше покрай тръбите ловко като рибка, без да се докосва в тях. Но сега тялото й беше тежко и празно. Опипом, с едната си ръка, тя успя да си проправи път между тях. Удари си коляното и се отдръпна толкова рязко, че си ожули гърба на нещо остро от ръждата. Протегна ръка, но беше толкова тежка, че не успя дори да докосне мястото, където обичайно се хващаше.
Аури ритна във водата, за да си извоюва още няколко инча, но в този момент въпреки старателно прихванатата опашка косата й се заплете в нещо. Това рязко я спря, главата й се отметна назад и тялото й се завъртя настрани.
Почти мигновено тя усети как започва да потъва. Бясно размаха ръце и крака. Пищялът й се удари в тръба, от което цялото й тяло се разтресе в болезнени спазми, но тя бързо я напипа с другия си крак, подпря се на нея и се оттласна с всичка сила. Изстреля се нагоре като коркова тапа — толкова бързо, че косата й се откъсна от нещото, което я беше закачило така грубо. От рязкото движение главата й отново се отметна назад и устата й насила се отвори.