Выбрать главу

Възприемах гората с яснота и дълбочина, които е невъзможно да се обяснят. Не просто я виждах — възприемах я. Знаех и разбирах всичко за нея — и как се балансират изпарението на вода от листата със всмукването й от корените, и защо шепотът на листата напомня морски вълни, и защо палмите ще родят тази година по-малко орехи, и всичко, което изобщо би могло да се знае за нея, съчетано в хармонията, която е нейната същност. Но по някакъв особен начин — не както знаете адреса си или кой ви дължи пари, а както знаете как да си вдигнете ръката или както чувствувате миризмата на цвете. Така сигурно виждат нещата боговете, ако ги има. Чувствувах се като роден сляп, глух и идиот, който изведнъж е прогледнал, започнал да чува и научил в един миг за света колкото знаят нормалните хора…

Клавишът изщрака — музиката беше свършила. Бях като поразен от гръм. Погледнах към момиченцето — то гледаше синтезатора с някакво невероятно изумление.

— Как го направи?! — запита накрая.

С усилие се откъснах от вцепенението.

— Ти го направи, не аз.

— Как накара онова да свири само?!

Сякаш ме поляха с кофа ледена вода.

— Трябва да се натисне онзи клавиш там… — Умът ми отказваше да съобразява. — Хареса ли ти така?

— А, музиката ли? Малко по-добре е. Само че трябва да се оправят още няколко неща… Чичко, какво ви е?…

От бялото нищо бавно се очертаваше цветно петно. То се разлюля и малко по малко влезе във фокус. Беше физиономията на хазяйката.

— Зле ли ви е, господине, днес беше много горещо, а вие още не сте свикнали на климата тук, сигурно ви е станало лошо от жегата, мъжът ми почина така, беше изкупчик на банани тука, ама един ден много седял на слънце, и го напекло прекалено много, а той имаше слабо сърце…

— Къде е момиченцето?

— А, детето на чистачката ли, наоколо някъде, сигурно е дошло подир майка си от селището им, без тя да го усети, те туземците не си пускат децата да идват насам, като разбере веднага ще го прати обратно, тя е много добра жена, чисти почти без пари, специално за вас я наех, а пък ако нещо не чисти добре, само ми се оплачете, веднага ще потърся друга…

— Бихте ли го повикали? Забравих да му кажа нещо.

Трескаво обмислях нещата. Тук имаше нещо, което просто отказваше да се побере в представите ми.

— Как сте? — момиченцето се показа на вратата.

— По-добре… Виж, много ти благодаря, че ми помогна да оправя онази музика. Искаш ли за награда нещо, което може да свири само? По-малко от синтезатора и удобно за носене.

Тъмното личице грейна.

— Наистина ли? За мен ли?

Надигнах се, измъкнах от куфара джобното касетофонче, което ползувах като бележник, и поставих вътре една касета.

— Ето сега можеш да запазиш звуците наоколо в него… става ето така, с този клавиш… а с този можеш да ги пуснеш отново. А когато го напълниш цялото, донеси ми го — ще ти дам ново…

Изпробвахме го и детето излетя навън като изстреляно от прашка. Тръшнах се на леглото като подсечен. Ако това жълтоклюно пиленце може да направи такова нещо, какво ли могат да направят възрастните? Вярно е, те нямат синтезатори, но, господи боже, каква музика!

Ако това изобщо можеше да се нарече музика. Главата ми бръмчеше от въпроси. Как така? Откъде? По какъв начин? Как успяват да вложат в това такива познания за нещата? Откъде ги имат? Защо при това положение живеят като диваци? Защо не искат да ги показват на външни хора? Какво означава всичко това?

Измъкнах от хладилника бутилка концентрат и гаврътнах една водна чаша на един дъх. Никакъв резултат. Посегнах за втора, но се отказах — разбрах, че след такъв шок може да се отровя, но няма да мога да се напия. Изтичах навън и се огледах за туземци, но вече си бяха отишли… Май тая нощ нямаше да мога да заспя. Боже господи, как е възможно?!…

Мелодията! Хукнах обратно към стаята. Оправената от туземчето мелодия трябваше да стои записана в синтезатора. Посегнах към клавиша за ново просвирване… и се отказах. Нямаше да мога да издържа още едно. Проверих записите — да, бяха запазени в паметта на машината. Взех от хазяйката куп бели листа и старателно започнах да преписвам на ръка (наложи ми се да импровизирам куп разширения на нотния запис и старателно да опиша за всеки необичаен шум и настройка на инструмент как точно се нагласява)…