Франк Сиск
Място за почивка
В осем часа и десет минути сутринта на един студен ноемврийски ден шофьор на камион на име Гас Джардин, сънен от целонощното превозване на стоки, изтегли колата си от главното шосе в разширена отбивка, обозначена като „Място за почивка“. Той слезе с прозявки от камиона и протегна нагоре изтръпналите си ръце. Пое дълбоко влажния въздух, махна кожената си шапка и разтърка плешивия си скалп; клекна и разтри вкочанените си бедра. После отиде до пясъчната алея и запали цигара.
Доставките често принуждаваха Гас Джардин да кара по този път. Мястото му помагаше да отвори очи, преди да е влязъл в града, и той го харесваше. Намираше се в самите покрайнини на града. Той мислеше за мястото като за свое собствено, особено пясъчната алея, която водеше надолу под арка от бели брези до един кристално чист поток. Мястото беше тихо, на един хвърлей от грохота на трафика и винаги усамотено.
Точно тази сутрин обаче алеята бе блокирана на една трета от дължината й от малка кола. Предната седалка беше празна, а на задната имаше наведена напред жена. Очите и бяха отворени, но неподвижни.
В осем часа и двадесет и три минути Джардин повика полицията по телефона от бензиностанция, отдалечена на една миля по главното шосе. Беше му казано да остане там до второ нареждане. Той вече се беше събудил напълно.
В осем и тридесет и пет двама униформени полицаи със служебна кола взеха шофьора на камиона от бензиностанцията и го закараха до Мястото за почивка. Като разтъпкаха с крака храстите, които обгръщаха малката кола, полицаите отвориха вратите от двете страни. Беше повече от ясно, че жената е мъртва. Беше простреляна в главата точно зад дясното ухо.
В осем и петдесет и осем на местопроизшествието се появи още една кола. Караше я униформен сержант, който беше съпровождан от мъж в добре скроен сив костюм. Този мъж, макар и най-млад от всички присъстващи, веднага взе инциативата.
— Кой отвори вратите на колата? — попита той.
— Ами ние двамата, аз и Джим — отвърна един от полицаите.
— Използвахте ли носни кърпички?
— Не, сър. Мислехме, че може още да е жива. Съжалявам.
— Ще съжалявате още повече, когато капитанът го научи. Сега се обадете по радиостанцията и уведомете лекаря от следствието и лабораторията.
— Да, сър — отвърнаха бързо в хор полицаите.
После мъжът в сивия костюм прехвърли вниманието си на Гас Джардин.
— Вие вероятно сте шофьорът на камиона. Аз съм лейтенант Берджерън. Разкажете ми всичко, което знаете по този въпрос, като започнете от причината да спрете тук.
В девет часа и тридесет минути в ресторанта на Малуф сервитьорка приближи една изолирана маса, на която двама мъже се наслаждаваха на една твърде закъсняла закуска от черно кафе без захар и английски припечени кифлички, намазани дебело с масло и мармелад. По-младият от двамата беше капитан Томас Макфейт, шефът на градския отдел „Убийства“, а другият, някъде над седемдесетте, беше А.Б.Ц. Демрот, изпълнителен директор на някаква известна фондация за научни изследвания.
— Телефонно повикване за вас, капитане — обърна се сервитьорката към Макфейт.
Когато Макфейт се върна на масата, някаква тревога бе изострила чертите на бледото му лице.
— Плати сметката вместо мен, докторе — каза той, без да сяда. — Дойде отново едно от онези неща.
Високият, елегантен и слаб като клечка старец също се изправи.
— Изкушен съм да се присъединя към теб, капитане. Бих намерил една покана за чудесна.
Макфейт се усмихна със стиснати устни заради желанието да скрие един златен преден зъб.
— Отново игра на криеница с фондацията ли?
— Не съм споделял това с никой друг, освен с теб, капитане.
— Тогава нека платим и да тръгваме.
— При всички случаи. Но първо ми позволи да уведомя моя офис, че съм ангажиран в… хм… някакво проучване на открито.
По време на краткото пътуване до управлението Демрот запали една от своите малки пурети с меден цвят и радостно попита:
— Какъв е общият аспект на разглеждания въпрос, капитане?
— Убийство. Някаква жена. Намерена е на задната седалка на собствената й кола, простреляна в главата. Това е всичко, което засега зная. Берджърън ще ми каже повече. Той идва.
— Моят въпрос може да е аматьорски, но винаги го задавам: кой направи откритието?
— Един шофьор на камион.
— Питам се какво ли точно му минава през главата в този момент — каза Демрот, говорейки тихо на пуретата си. — Това няма никаква връзка със случая, разбира се, но може да хвърли светлина върху личността на шофьора. Както знаеш, капитане, аз винаги съм се интересувал от личности. Това е една от причините да те намирам за постоянен източник на удоволствия.