— Едгар Ламберт, застрахователен агент, съобщил, че неговата съпруга Флоранс е в неизвестност. Според съобщението, тя е напуснала дома си преди четири дни, за да посети своя сестра в Атланта. Когато нито телеграфирала, нито телефонирала, че е пристигнала благополучно, Ламберт се обадил на сестра й и научил, че госпожа Ламберт изобщо не е пристигнала. После дошъл тук за помощ. Запознат ли си с това, Берджърън?
Лейтенантът почти се изчерви.
— Боя се, че не сме стигнали толкова далеч, сър — отвърна той.
— Тогава ще е по-добре да побързате. — Той погледна ръчния си часовник. — Аз излизам да хвърля един поглед на сцената. Ще се върна следобед. Междувременно ми доведи този Едгар Ламберт и също някакъв човек на име Фред — онзи, който е написал тези писма. Напълно съм убеден, че Ламберт ще бъде в състояние да ти каже кой точно е той. И онзи шофьор — как му беше името?
— Джардин, Гас Джардин.
— Дръж на разположение също и него. Искам ги всичките тук точно в един часа. Разбра ли?
— Да, сър — отсече по военному Берджърън.
— Бил е сержант във Военноморския флот — каза Макфейт на Демрот, след като лейтенантът излезе. — Добър човек.
В единадесет часа и петнадесет минути странно съчетаната двойка — високият елегантен старец Демрот със своята весела усмивка и мършавият безцеремонен Макфейт без изобщо никаква усмивка — се присъединиха към двамата полицаи на поста до Мястото за почивка в покрайнините на града. Капитанът не загуби времето си напразно. Той се отправи по пясъчната алея, за да види колата, и я изследва отвътре и отвън. Демрот, налапал пурета, наблюдава известно време с интерес работата му, а после отиде по-нататък по пътеката, до потока, който бе истинското предизвикателство за Гас Джардин. Поради един лек завой на алеята, оградена от шумолящи бели брези, малката кола бе невидима за стареца. Освен пукането на съчки под краката на Макфейт, докато обикаляше наоколо, светът за него не съществуваше. Демрот нагласи на очите си пенсне и започна свое собствено разследване.
Няколко минути по-късно той извика Макфейт и след малко двамата мъже клечаха близо до потока. Непосредственият предмет на тяхното общо внимание беше някакво мазно петно върху чим трева. След това те изучиха следите от гуми в силно утъпканата глина. Малко по-късно Макфейт извади от джоба си ролетка и подаде началото й на Демрот.
— Дръж откъм вътрешната страна на тази следа от гума — каза той.
Демрот се съгласи.
Когато Макфейт, развивайки лентата, докосна вътрешната страна на срещуположната следа, той почти се усмихна.
— Пак ще сравним разстоянията, но съвсем сигурно е, че става дума за същата кола.
— Тогава тя е била първоначално там, така ли?
— Така мисля — кимна Макфейт.
— И по-късно е била върната нагоре по алеята, където се намира сега?
— Така изглежда…
Демрот свали пенснето си и го мушна обратно във вътрешния джоб на палтото.
— Чудя се защо, капитане?
— Когато открием отговора, ще станем малко по-умни, отколкото сме сега.
— Не се съмнявам — каза Демрот с усмивка.
В дванадесет часа и петнадесет минути, по пътя си обратно към града, те влязоха в един ресторант, в който можеха да се нахранят, без да излизат от колата, и обядваха бъргъри със сирене и пенливо питие от корени и билки. Не разговаряха много. Макфейт бе мълчалив по природа, а Демрот изглеждаше потънал в мисли. Те пристигнаха обратно в управлението в дванадесет и четиридесет и пет, където чакащият ги лейтенант Берджърън запозна своя шеф с разследването до момента.
— Установихме, че използваното оръжие е пистолетът от жабката. Балистиката показва, че куршумът, изваден от главата на жената, е бил изстрелян от него. Смъртта е настъпила приблизително преди четири дни.
— Има ли отпечатъци от пръсти?
— Преди половин час доведохме Ламберт и взехме от него. Експертизата още не е приключила, но изглежда, че частичният отпечатък от пръст, взет от пистолета, е негов. Сега чакаме фотографските увеличения.
Макфейт навлажни тънките си устни.
— Пистолетът регистриран ли е?
— Да, сър. На името на Едгар Ламберт.
— Питахте ли го за пистолета?
— Аз го питах. Той каза, че го е купил преди месец с цел да защити жена си. Тя била твърде чувствителна.
— Да я защити от какво?
— От някакъв скитник. Една нощ, когато бил останал до късно на работа в офиса си, някой надничал през прозорците на тяхната къща. Жена му видяла лицето. Това също бе проверено. Тя ни се бе обаждала и ние изпратихме двама от нашите хора. В архива е записано, че те са открили отпечатъци от стъпки в една цветна леха под прозореца на всекидневната.