— Какво ще кажеш за този човек с любовните писма, за този Фред? Открихте ли вече нещо за него?
— Да, сър. Вече е тук. Някакъв хитрец на име Фред Хайнес. Не отрече връзката си с госпожа Ламберт, но каза, че всичко било приключило преди повече от два месеца.
— Може да е истина — кимна Макфейт. — Пощенската марка върху последното писмо… — той го взе от документите на бюрото си и му хвърли нетърпелив бърз поглед — … е с дата от август. Това е преди три месеца, но може би след това не е имал време да пише писма.
— И още нещо — допълни Берджърън. — Той изглежда е намерил обект, който му допада повече, капитане. Нещо по-добро от неговата категория. Или от категорията, която е по вкуса му.
— Продължавай, слушам те.
— Ти знаеш как Бойлан чете рубриката „Общество“ във вестниците, нали?
— Странностите на Бойлан са ми известни, Берджърън.
— Да, сър. В крайна сметка, когато разбра, че сме довели тук този Фред Хайнес, той си спомни името. Прочел го някъде в рубриката „Общество“. Той прерови бюрото си и извади този раздел от „Регистър“, изданието от завчера. И там, разбира се, беше името на Хайнес, както и снимка на момичето, госпожица Даниън Ръсел, за която той възнамерява да се ожени.
— Роднина на Дж. Д. Ръсел?
— Негова дъщеря, негова единствена дъщеря!
— Хайнес се катери високо — каза Макфейт, — но толкова по този въпрос. Сега ми доведи Едгар Ламберт. О, да, и ми донеси копие от вестника на Бойлан, преди да го е изпратил в градския архив.
Демрот се прокашля тихо след излизането на Беджърън. Макфейт го погледна въпросително.
— Аз съм в дълбок размисъл — каза Демрот — по въпроса за времето.
— Това е една велика тема — съгласи се Макфейт.
— Имаш ли нещо против, ако размишлявам на глас върху нея?
— Изобщо не.
— Ако моят седемдесетгодишен ум не ме лъже, през последните тридесет и шест часа вали непрекъснато. Мисля, че започна в понеделник сутринта, точно преди моето обичайно време за закуска в осем. Защото ясно си спомням, че чистачката, която винаги идва в този ден точно когато приключвам своето второ кафе, се появи с обичайната точност с голям и много мокър чадър. Тя го постави наопаки, все още отворен, в кухненската мивка. Спомням си също, че привлякох вниманието й върху закачалката за чадъри в антрето като по-подходящо място. И така, дъждът започна в понеделник сутринта и продължи до вторник вечерта. Днес е петък и оттогава не е валяло. — Старецът се усмихна с надежда. — Би ли казал, че тези твърдения са задоволително точни, капитане?
— Освен около историята с чадъра, да. Спомням си го и аз, докторе. — Очите му светнаха с пъргавината на ловец. — Разбирам какво имаш предвид: колата е била преместена от района на потока след спирането на дъжда.
— Така изглежда. В противен случай нямаше да ги има следите от гуми и това малко петно от масло, което видяхме.
В този момент Едгар Ламберт влезе пред Берджърън в стаята. Ако Флоранс Ламберт наистина е била на тридесет и шест в момента на смъртта си, тогава нейният съпруг е най-малко с двадесет години по-възрастен. Не че годините са се отнесли зле с него, освен че са взели по-голямата част от косата му; напротив, лицето му беше добре поддържано и без бръчки, и Демрот го виждаше като „скучно“, а Макфейт като „бебешко“.
Макфейт премина направо към същността.
— Вашето име е Едгар Ламберт, нали? — осведоми се той.
— Точно така. — Гласът на мъжа беше изненадващо дълбок за едно толкова гладко розово лице.
— И живеете на Перикъл Съркъл 202?
— Да.
— Вие бяхте отведени в моргата, за да видите тялото на една жена, нали?
— Тялото на съпругата ми, да.
— Тогава вие сте идентифицирали трупа като на Флоранс Ламберт, ваша съпруга.
— Както току-що казах, да.
Човекът говореше спокойно, без видимо усилие за самоконтрол.
Макфейт опря лакти на бюрото си и попита хладно:
— Каква е причината да убиете съпругата си, Ламберт?
— Никаква, капитане — отвърна той, без да се смути.
— Тогава вероятно ще можем да намерим поне две причини.
— Това си е ваша работа.
— Дяволски прав сте, Ламберт, че това е моя работа, и си мисля, че я върша добре. Сега още веднъж: защо застреляхте жена си преди четири дни, откарахте я в една пуста горичка и после съобщихте за нейното изчезване?
— Предположението ви е твърде смело, капитане. Имате ли някакво доказателство в подкрепа на това твърдение?
— Вашите отпечатъци от пръсти върху пистолета и навсякъде по волана на колата. Само като начало.
— Възможно е. Хващал съм пистолета няколко пъти, а понякога съм карал колата на Флоранс.