— Имате и твърде основателен мотив: ревност.
— Аз обичах съпругата си, капитане — каза гордо Ламберт. — Много я обичах.
— Също толкова много я е обичал и един друг — за известно време. Един много по-млад, по-млад дори от вашата съпруга. Силна конкуренция, Ламберт. Благодатна почва за убийствена ревност.
Мъжът с розово лице се съгласи.
— Схванали сте същността, капитане. Аз разбрах за нейната любовна афера с Фред Хайнес едва след като всичко беше свършило. Имаше два дни, през които бях в настроение да убивам. Но моят гняв бе насочен към Хайнес, а не към Флоранс. Ако бях човек, склонен към насилия, може би щях да убия него. Но аз не го сторих. Едва го познавах по физиономия и така накрая го изхвърлих от съзнанието си като жалка сянка, застанала за кратко между нас.
— Защо вашата съпруга заминаваше за Рено?
За пръв път Ламберт изглеждаше смутен.
— Тя заминаваше за Атланта. Или поне така ми каза. Рено ли? Какво ви накара да кажете Рено?
— Защото в нейната чанта намерихме самолетен билет за Рено. Еднопосочен билет, Ламберт. И не открихме никакъв билет за Атланта, независимо дали еднопосочен или за отиване и връщане…
Ламберт тъжно присви устни.
— Всичко това е новост за мен. При тези обстоятелства не мога да разбера…
— Какви обстоятелства?
— Мисля, че е по-добре да ви покажа това писмо. — От вътрешния си джоб той извади плик, идентичен по големина и форма с четирите любовни послания върху бюрото на Макфейт. — Това пристигна два дни преди моята съпруга да реши да замине за Атланта. Тя ми го показа като доказателство, че сляпото й увлечение към Хайнес е приключило, както от негова, така и от нейна страна. Можете да го прочетете.
Макфейт го прочете внимателно, после го предаде на Демрот. Писмото всъщност гласеше, че забавлението е било добро, докато е продължавало, но вече е приключило. Старият Фред (подписът в писмото) хвърлял свободата си на вятъра и влизал в убийствената прегръдка на брака. Той знаел, че Флоранс ще го разбере и ще му изпрати ако не най-добри пожелания, то поне съболезнованията си.
— Много интересно — промърмори Демрот.
— Мислите ли, че писмото е написано, за да ме заблуди и да ме отклони от следата? — позаинтересува се колебливо Ламберт.
— А вие какво мислите? — попита Макфейт.
— Аз едва ли вече зная какво да мисля.
— Берджърън — каза рязко Макфейт, — имаш ли у тебе раздела „Общество“ на Бойлан?
— Да, сър.
— Бъди така добър да го дадеш на господин Ламберт. Изведи го навън и му позволи да прочете съответната история. Това би трябвало да докаже, че каквото и друго да е, той е на път да се ожени. И докато се занимаваш с това, докарай любовника тук.
След като вратата се затвори, Демрот навлажни края на една нова пурета.
— Поредицата написани от Хайнес писма представляват частична улика, нали?
— Ако е така — каза мрачно Макфейт, — аз още не я виждам.
— Ами нека ги съберем. Пет писма за приблизително шест месеца едва ли са голяма производителност. Първите четири са написани за период от три месеца. Те заявяват открито страст и сексуално влечение. После, след тримесечен интервал, петото и последно писмо е едно пренебрежително сбогом. Какво се е случило през този тримесечен интервал между четвъртото и петото, през който, доколкото ни е известно, не е имало други писма?
— Точно това мисля да попитам Хайнес — каза Макфейт.
А Хайнес беше вече там, ескортиран от Берджърън. Изглеждаше мрачно добродушен, дързък и готов да отстоява своите права като гражданин, данъкоплатец и бъдещ младоженец.
— Ако е работа на вестниците — започна той без предисловие, — аз ще съдя града. Така че помогнете ми да го дам под съд. Аз утре сутринта трябва да се оженя. Имам милион неща за вършене. А пропилявам цялото това ценно време във висене в някакъв полицейски участък.
— Успокойте се — каза Макфейт, — иначе може да се наложи да прекарате тук и медения си месец.
— Какво означава това? — попита Хайнес, хвърляйки гневен поглед към Демрот. — Ако старият Дж. Д. Ръсел подочуе, че съм имал връзка с Флоранс Ламберт, ще ме наругае и ще спре венчавката. Освен това не съм виждал Флоранс от седмици, дори от месеци. Не съм я виждал, откак срещнах Даниън. Това е момичето, за което възнамерявам да се оженя утре. Надявам се — заключи с въздишка той.
— За това ли сте убили жената на Ламберт? — попита Макфейт.
— Ето значи накъде биете! Всичко е било увъртане и сега излиза наяве. Вие, момчета, не говорите сериозно. Защо би ми скимнало да я убивам? Нямам нищо против нея.
— Може би тя има нещо против вас, Хайнес.