Място за почивка

— Като например?

— Като например потушаване на стария огън заради нов. Може би тя е възнамерявала да попречи на вашите планове за брак, като каже истините за живота ви на Дж. Д. Ръсел.

— Това е едно голямо „може би“, господине. Тя би загубила толкова, колкото и аз. В края на краищата, тя бе омъжена за човек, който съвсем не е без пукната пара. Не, вие не познавате Флоранс. Тя обичаше да играе двойна игра. Но само игра.

— Кога я видяхте за последен път?

— О, преди около месец. Срещнахме се случайно и пихме по едно питие. Това е всичко.

— И оттогава не сте говорили с нея?

— Е, говорил съм. Тя беше един вид напаст по телефона. Така че съм говорил с нея, но не съм я виждал.

— Вие сте й написали писмо за вашите планове да се ожените, така ли е?

— Разбира се, защо не? За да се откача от нея. Един вид прочистване на въздуха.

— Можете ли да обясните вашите движения след написването на това последно писмо?

— Да ги обясня? Какво искате да кажете с това? Аз съм бил на различни места.

— Къде по-точно?

— Къде ли не. Не си водя дневник. Току-що се бях върнал от Ню Йорк тази сутрин, когато вашият човек ме арестува.

— Колко дълго бяхте в Ню Йорк?

— Днес е петък. Нека видим… От сряда следобед.

— Можете ли да докажете това?

— Просто попитайте Даниън. Не, не я питайте, но тя беше с мен. Уреждахме въпросите около пътуването. Утре вечер пътуваме с кораб за Ямайка.

— Добре, Хайнес. Изведи го, Берджърън. По-късно ще ти кажа какво да правиш с него.

— Аз мисля, капитане — добави тихо Демрот, — че сега имате да зададете един добър въпрос на този шофьор на камион.

— Така ли? — попита Макфейт, повдигайки вежди. — Ами тогава въведете го, Берджърън. — А след като вратата се затвори попита: — Какво имаш на ум, докторе?

— Една обратна пропорционалност — отвърна Демрот, усмихвайки се. — Тук имаме един случай, при който изглежда невинността е признак за виновност, или виновността е признак за невинност.

— Следвам те като слепец — каза печално Макфейт.

Вратата се открехна, а после се отвори още няколко инча.

— Влезте, влезте — каза Макфейт.

Гас Джардин, с шапка в ръка, влезе със страхопочитание.

— Той целият е твой, докторе — обяви Макфейт, облягайки се назад. — За днес се оттеглям.

Старецът се изправи на крака и се представи на Джардин просто като Демрот. После му предложи да седне на опразнения стол, но шофьорът уморено отказа.

— Нали нямате нищо против да отговорите на няколко въпроса?

— Разбира се, че не, сър.

— Защо тази сутрин спряхте вашия камион точно на това Място за почивка?

— Ами един вид да се протегна преди да вляза в града.

— Но защо точно на това място?

— Аз винаги спирам там, когато съм по този маршрут. Мисля, че никой друг не спира, така че е уединено, тихо и спокойно…

— Какво правите, когато спрете?

— Малко се поразтъпчвам наоколо и слизам до потока, за да си измия лицето. Да се поразсъня.

— Колко често сте по този маршрут?

— Понякога два или три дни подред, а понякога ме няма две седмици.

— Кога за последен път спряхте там?

— Вчера сутринта.

Столът на Макфейт изскърца, когато той се наведе напред, а Демрот каза:

— А сега това повдига един вкусен въпрос: щом сте били там вчера сутринта, защо не съобщихте за тази кола? Била е там.

— Не я видях, сър — отвърна Джардин. — Ако е била там, аз със сигурност не съм я видял вчера.

— Чудя се защо?

— Тук ме затруднявате. Може би защото вчера не слязох до потока. Бях пристигнал малко късно.

— Но вие днес също не сте слизали до потока, така ли е?

— Да, не съм, защото видях… — Мисълта на Джардин настигна думите му. — Казвам ви, сър, ако тази малка кола вчера беше там, аз щях да я видя, независимо дали съм слизал до потока, или не. Спомням си, че погледнах към алеята, погледнах часовника си и реших, че не мога да отделя време. А вчера сутринта тази малка кола не беше там, кълна се.

— И вие сте прав, господин Джардин. Много ви благодаря. Това е всичко, поне от мен.

— И от мен също — добави Макфейт. — Свободен сте да се върнете към работата си, Джардин.

Демрот седна и кръстоса мършавите си крака.

След дълго мълчание Макфейт каза:

— Сега знаем кога е била преместена колата, нали? По някое време вчера или миналата нощ. А това изключва Хайнес, ако неговото нюйоркско алиби е валидно.

— Сигурен съм, че ще се окаже валидно — каза Демрот.

— Тогава нашият човек е Ламберт.

— Моята ненаучна интуиция ми прошепна същото и по-рано, капитане.

— Това ли е „обратната пропорционалност“?

— Обратни личности като Ламберт често разсъждават обратно — каза Демрот, изпускайки кълбо дим. — Почувствах, че той е такъв тип личност, когато го разпитваше.