— Но, за Бога, човече, ако той е убил своята съпруга, защо е оставил толкова много улики срещу себе си? И защо е преместил колата миналата нощ?
— Той е бил сигурен, че при всички случаи ще бъде първият заподозрян. Знаел е това. Вторият заподозрян несъмнено щял да бъде Хайнес. Ламберт си е мислел, че нагли улики, указващи неговата вина, като отпечатъци от пръсти по пистолета и върху волана, биха могли да бъдат изтълкувани обратно — като белези за невинност. Те биха могли да подведат дори един проницателен полицейски служител да повярва, че той е несправедливо обвинен от Хайнес. Колкото за преместването на колата, Ламберт е искал тялото на съпругата му да бъде намерено преди два или три дни. Така мисля аз. За лош късмет, той скрил колата твърде добре. Когато полицията не успяла да я открие, той я преместил през миналата нощ на по-видимо място.
— Но защо миналата нощ?
— За да провали брачните планове на господин Хайнес и госпожица Ръсел. Знаеш, че венчавката трябва да се състои утре. След това всяко отмъщение не би имало силен ефект. Още нещо — аз мисля, че едно разследване при офиса на аеролиниите вероятно ще извади на бял свят факта, че Ламберт сам е купил билета за Рено, който бе намерен в чантата на съпругата му.
Макфейт уморено масажираше слепоочията си.
— И всичко това само защото е ненавиждал жена си и този чернокос жиголо?
— Точно обратното. Аз мисля, че той е обичал своята съпруга. Убеден съм, че е от типа хора, които биха могли лесно да извинят нейната изневяра. Но той е неспособен да извини Хайнес, загдето е отхвърлил жена му. Аз мисля, че той я е убил, капитане, за да я предпази от болката, която идва след едно такова отхвърляне.
— Това е най-необичайното обяснение, което съм чувал някога, докторе. Какво те кара да го твърдиш?
— Заловеното писмо — отвърна спокойно Демрот.
— Кое заловено писмо?
— Онова, което ни даде Ламберт и в което Хайнес казва сбогом на дамата. Очевидно Ламберт го е отворил и изобщо не го е показал на жена си. Обичал я е достатъчно, за да й спести това, и след това я е убил, за да не види съобщението за венчавката, което по-късно се появи във вестниците.
— Откъде разбра, че писмото е било „заловено“, докторе?
— О, не забеляза ли? Съжалявам, мислех, че си обърнал внимание. Ако погледнеш четирите любовни писма на бюрото си, ще забележиш, че пликовете са отворени чрез откъсване на страните. Една отличителна женска черта. Петият плик обаче е бил отворен чрез вкарване на нож за писма под прехлупващото капаче на плика, което е обичайна практика в една търговска кантора.
— Ще проверим това — каза Макфейт, пресягайки се за телефона.
— Мисля, че ще трябва — добави Демрот.