Справяше се чудесно. Говореше ясно, без да чете от картонче. Сякаш знаеше какво означава всичко това и защо е толкова важно. За мен и за него. Не отговорих.
— Разбирате ли правата си? — повтори той.
Пак премълчах. Дългият опит ме бе научил, че най-добрата тактика е пълното мълчание. Кажеш ли нещо, може да чуят погрешно. Да сбъркат. Да го изопачат. Една дума може да те вкара в затвора. Или в гроба. Мълчанието обърква полицая. Той е длъжен да ти каже, че имаш правото да мълчиш, но ужасно се дразни, когато го използваш. Арестуваха ме по подозрение в убийство. Не бях казал нищо обаче.
— Разбирате ли правата си? — пак запита Бейкър. — Говорите ли английски?
Изглеждаше спокоен. Мълчах. Той запази присъствие на духа. Беше спокоен като човек, който знае, че страшното вече е минало. Сега щеше да ме откара в участъка, а там вече някой друг да си блъска главата с мен. Озърна се към останалите трима.
— Добре, запишете, че не казва нищо — изръмжа той. — Да вървим.
Поведоха ме към вратата. На прага се подредихме в колона. Първо Бейкър. После онзи с пушката — отстъпваше заднишком, продължавайки да се цели в мен с грамадната черна цев. На табелката му пишеше Стивънсън. Той също беше бял, среден на ръст и добре сложен. Оръжието му приличаше на водопроводна тръба. Сочеше право в корема ми. Зад мен крачеше втората двойка. Един от тях опря длан в гърба ми и ме избута през прага.
Навън жегата се засилваше. Навярно бе валяло цяла нощ и значителна част от утрото. Сега припичаше здравата и от земята се вдигаше пара. А иначе мястото сигурно беше горещо и прашно. Днес го обгръщаше онзи чудесен, опияняващ аромат на мокър асфалт под палещо обедно слънце. Докато полицаите се преподреждаха, аз обърнах лице към слънцето и дълбоко си поех дъх. За няколкото крачки до колите ме оградиха плътно от двете страни. Стивънсън продължаваше да се перчи с пушката. При първата кола той отстъпи на крачка, докато Бейкър отваряше задната врата. Натиснаха главата ми надолу. После ловък тласък с бедро отляво ме бутна вътре. Добре действаха. В такова затънтено градче едва ли имаха кой знае какъв опит. Значи бяха тренирали дълго и старателно.
Останах сам на задната седалка. От предната ме делеше дебело стъкло. Предните врати още бяха отворени. Бейкър и Стивънсън се настаниха в колата. Бейкър подкара. Стивънсън се извъртя, за да ме държи под око. Не обелваха нито дума. Другата кола ни последва. Автомобилите бяха нови. Движеха се тихо и плавно. Вътре беше прохладно и чисто. Нищо не подсказваше, че на моето място са седели съсипани и отчаяни хора.
Надникнах навън. Джорджия. Плодородни полета. Тежка и влажна червеникава пръст. Безкрайно дълги и прави редове от някакви ниски храсти из нивите. Може би фъстъци. Капризна култура, носи обаче добри пари на производителя.
Или на собственика. Дали хората тук бяха земевладелци? Или се бъхтеха за големите корпорации? Нямах представа.
Градът не беше далеч. Колата свистеше по мокрия гладък асфалт. След по-малко от километър зърнах две нови спретнати сгради, изящно разположени насред пейзажа. Полицейският участък и пожарната. Стояха уединено зад обширната морава със статуя в средата. Намирахме се в северните покрайнини на града. Приятна общинска архитектура, подкрепена от щедър бюджет. Равни асфалтирани улици, тротоари от червени плочки. На триста метра в южна посока забелязах ослепително бяла църковна камбанария зад къщички, сгушени плътно една до друга. Прясно боядисани стени, навеси и зелени градини с пилони за националния флаг. Всичко изглеждаше свежо след проливния дъжд. От жегата се вдигаше пара, която сякаш подчертаваше цветовете още по-силно. Благоденстваща община. Навярно изградена с доходите от процъфтяващи ферми и високите данъци на онези местни жители, които работят в Атланта.
Стивънсън все още ме зяпаше, когато колата намали ход и свърна към участъка. Отклонението описваше широк полукръг. Върху ниската тухлена ограда прочетох надпис: „Полицейско управление на град Маргрейв“. Трябваше ли да се тревожа? Бях арестуван. В градче, където стъпвах за пръв път. Очевидно за убийство. Аз обаче знаех две неща. Първо, не можеха да докажат нещо, щом не е станало. И второ, не бях убивал никого.
Във всеки случай не в техния град и не наскоро.
2
Спряхме пред вратата на дългата ниска сграда. Бейкър излезе от колата и се огледа. Момчетата от втората двойка застанаха до него. Стивънсън заобиколи нашата кола. Зае позиция срещу Бейкър. Насочи пушката. Добър екип бяха. Бейкър отвори задната врата.