Той погледна Рут, чиито черти се бяха смекчили едва забележимо, докато гледаше лицето на дъщеря си. Сега му стана ясно какво бе привлякло погледа на Хокин към вдовицата на фермера. Когато изчезнеше напрежението, изсмукващо мекотата от лицето на Рут, красотата й ставаше също тъй явна, както и при дъщеря й. Сега, когато едва забележима усмивка се бе плъзнала по устните й, му се стори невероятно, че първоначално я беше определил като невзрачна.
— Очарователно момиче — каза тихо Джордж. После се изправи и взе снимките. — Бих искал да ги задържа засега. — Хокин кимна. — Сержант, може ли да поговорим отвън?
Двамата мъже излязоха от топлата кухня в мразовитата нощ. Докато затваряше вратата зад себе си, Джордж чу как Рут каза примирено:
— Сега ще сложа чай.
— Какво ще кажеш? — попита Джордж. Не му беше необходимо потвърждението на Лукас, за да знае, че случаят е сериозен, но ако сега влезеше в ролята си, която му даваше власт над униформения, това би било равностойно на признание, че момичето е било убито или най-малкото е пострадало тежко. А въпреки нарастващото си убеждение, че се е случило тъкмо това, той изпитваше суеверен страх, че предприемеше ли такива действия, те биха направили нещастието действително.
— Мисля, че трябва да повикаме полицай с куче следотърсач, и то колкото е възможно по-бързо, сър. Може да е паднала, може да лежи някъде с тежка травма. Ако са се натъкнали на каменопад, може кучето да е загинало. — Той погледна часовника си. — Имаме четирима униформени на службата в памет на Кенеди. Ако побързаме, ще ги засечем, преди да им свърши смяната, за да ги докараме тук заедно с всеки, който няма някакви други преки задължения. — Лукас се пресегна пред него и отвори вратата. — Трябва да ползвам телефона им. Няма смисъл да опитвам радиовръзка. По-лесно ще се свържа от дъното на някоя каменоломна.
— Добре, сержант. Организирай търсенето, както прецениш. Аз ще повикам сержант Клъф и детектив Краг. Могат веднага да започнат да разпитват по къщите, за да се уточни кой я е видял последен и къде.
Джордж усети леко прималяване в стомаха — също като сценична треска пред премиера. Така си и беше. Ако опасенията му се окажеха основателни, той стоеше на прага на първото си голямо разследване, за което щеше да отговаря изцяло. По този случай щяха на го преценяват до края на кариерата му. Не успееше ли да разкрие какво се е случило с Алисън Картър, случаят щеше да му се лепне завинаги на челото като позорно петно.
3.
Сряда, 11 декември 1963 г., 21 часът и 7 минути
Дъхът на кучето се виеше и полюшваше като нещо живо на нощния вятър. Немската овчарка седеше спокойно, с наострени уши, зорките й очи оглеждаха моравата в центъра на Скардейл. Полицай Дъсти Милър, водачът на кучето, стоеше до него и почесваше разсеяно късата кафеникава козина между ушите му.
— Трябва да дадем на Принс дрехи и вещи на момичето — казваше той на сержант Лукас. — Колкото по-дълго ги е носила, толкова по-добре. Можем да се справим и без тях, но така ще е по-лесно за кучето.
— Ще поговоря с госпожа Хокин — намеси се Джордж, преди Лукас да успее да възложи тази задача другиму. Не че се съмняваше в тактичността на униформените полицаи; просто искаше още една възможност да огледа майката на Алисън Картър и съпруга й.
Когато влезе, го обгърнаха топлите пари на кухнята, където Хокин продължаваше да седи край масата и да пуши. Сега пред него имаше чаша чай, чай пиеше и полицаят, седнал на другия край на масата. Двамата вдигнаха очи, когато инспекторът влезе. Хокин повдигна въпросително вежди. Джордж поклати отрицателно глава. Хокин изду устни и потри очи с ръка. Джордж забеляза със задоволство, че той най-сетне започва да проявява признаци на безпокойство за съдбата на доведената си дъщеря. Мисълта, че Алисън може да е в опасност, като че ли най-сетне бе проникнала през бронята на неговото самодоволство.
Рут Хокин стоеше пред умивалниците, с ръце, накиснати в сапунената пяна. Но не миеше съдовете. Стоеше неподвижна и се взираше внимателно в непроницаемия нощен мрак. Лунната светлина едва успяваше да огрее поляната зад къщата; на това място, в дъното на долината, високите скални образувания бяха толкова близо, че спираха достъпа на лунните лъчи. Зад прозореца се виждаше само някакъв блед силует на фона на сивкавобелите скали. Джордж предположи, че става дума за някаква допълнителна постройка към фермата. Зачуди се дали сградата вече е била претърсена. После се прокашля и каза: