Кати стоеше на прозореца в неосветената предна стая на Ларк и наблюдаваше внезапно разгарялата се дейност в мрачната ноемврийска нощ. Цивилният детектив, който шофираше, същия които приличаше на хиърфордски бик с масивната си къдрокоса глава, се почеса по задника под сакото, каза нещо на колегата си, после тръгна към тяхната врата. Тя имаше чувството, че погледа му като че ли срещна нейния в мрака.
Бавно тръгна към вратата. По пътя надникна в кухнята, където се опитваше да се съсредоточи, за да завърши последната си мозайка, на която се виждаха рибарски лодки в пристанище.
— Полицията е тук, Майк — подвикна тя.
— Крайно време беше — изръмжа той в отговор.
Отвори вратата тъкмо, когато хиърфордският бик беше вдигнал ръка да почука. Стреснатото му изражение се смени от усмивка, когато погледът му срещна щедро закръглената фигура на Кати ясно очертана под престилката.
— Дошли сте заради Алисън — каза тя.
— Така е, госпожо — отвърна той. — Аз съм сержант Клъф, а този детектив Краг. Може ли да влезем за минутка?
Кати отстъпи, за да могат да минат, и не възрази, когато Клъф се отърка в гърдите й, докато минаваше покрай нея.
— Кухнята е право пред вас. Мъжът ми е там — каза тя хладно.
Последва ги и когато влезе и кухнята, се облегна на печката.
Приведе се да се стопли, да приглуши студенината на страха, изчака мъжете да се запознаят и да насядат около масата. Клъф се обърна към нея.
— Виждали ли сте Алисън, след като се е прибрала днес от училище?
Кати си пое дълбоко дъх.
— Да. Беше мой ред да посрещна децата на спирката на училищния автобус. През зимата винаги някой отива дотам с колата, да ги докара.
— Забелязахте ли нещо особено в поведението на Алисън? — попита Клъф.
Кати помисли за миг, после завъртя отрицателно глава.
— Нищо — тя сви рамене. — Държеше се както винаги. Беше просто… Алисън. Каза „здрасти“ и тръгна по пътеката към имението. Когато я видях за последно, тъкмо отиваше към вратата викаше отдалече „здравей“ на майка си.
— Да сте виждали непознати хора наоколо? По шосето или тук около края му?
— Не съм забелязала никого.
— Доколкото разбрах, сте обикаляли селото заедно с госпожа Хоакин?
— Няма да я оставя сама, я! — отвърна войнствено Кати.
— Как разбрахте, че Алисън е изчезнала?
— От нашия Дерек. Напоследък е позакъсал с успеха в училище, затова започнах да следя дали си пише домашните, както трябва. Вместо да го пускам с Алисън и братовчедка им Джанет след училище, го прибирах у дома.
— Кара го да седи тук, на кухненската маса, и да свърши всичко което са му възложили в училище, преди да го пусне с момичетата. Чиста загуба на време, ако ме питате. Момчето и без това ще стане фермер като мен — намеси се Майк. Гласът му беше глух и дълбок.
— Не и ако аз имам думата — каза мрачно Кати. — Знам аз какво е загуба на време — онзи грамофон, който Филип Хокин купи на Алисън. Дерек и Джанет вече изобщо не излизат от тях, и все слушат най-новите плочи. Дерек беше пощурял да отиде у Алисън тази вечер. Тъкмо си беше купила плочата с новия хит на Бийтълс „I want to Hold Your Hand“. Но аз го пуснах чак след чая, трябва да е било някъде към седем. Той се върна след пет минути и каза, че Алисън била излязла с Шеп и не се била върнала. Аз, разбира се, веднага отидох у тях да видя какво става.
Рут вече не беше на себе си. Казах й първо да провери навсякъде в селото, за да е сигурна, че Алисън не се е залисала на гости у някого. Тя кисне постоянно при мама Ломас; двамата с братовчед й правят компания на старата вещица и все слушат спомените й от старото време. Раздърдори ли се старата, спиране няма. Бива я да разказва разни истории, и Алисън много обича да я слуша.
Тя нагласи по-удобно гърба си на печката. Клъф прецени, че се е разприказвала, и реши да не прекъсва разказа й. Той само кимна:
— Продължавайте, госпожо Ломас.
— Ами тъкмо се канехме да тръгваме, когато влезе Фил. Каза, че бил в лабораторията си и се занимавал с разните си снимки, и че едва сега забелязал колко е часът. Веднага почна да мрънка, къде му е обядът, къде била Алисън. Казах му, че в момента има по-важни неща от стомаха му, но Рут веднага му сипа от яхнията, която беше сготвила. После го оставихме да яде и тръгнахме от врата на врата.
Кати Ломас млъкна изведнъж.
— Тъй че вие не сте виждала Алисън, след като е слязла от колата ви на връщане от училище?