— Обаждам се да ти кажа, че Пол и Хелън ще дойдат идущата седмица за няколко дни. Ан и аз искахме да те попитаме дали би дошла да вечеряш с нас идущия петък?
— С удоволствие — отвърна тя. — До края на седмицата би трябвало да приключа с първоначалния текст на книгата. Ще ти го донеса, за да го прегледаш, когато те се върнат в Брюксел.
— Работила си много напрегнато — каза Джордж. — Много ще се радвам да видя книгата. Значи, до петък, в седем вечерта. Довиждане, Катрин.
Тя затвори телефона и се загледа в снимките на стената. Бе направила всичко по силите си, за да могат тези хора да оживеят в книгата й. Сега, също като Филии Хокин, и тя трябваше да чака присъдата на другите.
9.
Август 1998 г.
Катрин връчи тържествено на Джордж дебелия, уплътнен плик.
— Първа редакция — каза тя. — Не се опитвай да бъдеш любезен, Джордж. Имам нужда от искреното ти мнение.
Последва го в дневната, където Пол и Хелън седяха на дивана.
— Ето ви и повод да празнуваме — каза Джордж. — Катрин е готова с книгата.
Хелън се усмихна.
— Браво, Катрин. Не си си губила времето.
Катрин сви рамене.
— Трябва да се връщам на работа след три седмици. Нямах време за губене. Това им е хубавото на журналистическите навици — писането се раздува или свива в зависимост от наличното време.
Преди да продължат разговора се появи Ан, с поднос, на който имаше чаши и бутилка шампанско.
— Здравей, Катрин. Джордж каза, че имало повод за празненство, затова реших да гръмнем шампанското.
Пол се усмихна.
— Това не е първият повод през тази седмица. Разводът на Хелън най-сетне приключи и решихме да се оженим. Затова и онази вечер изпихме две бутилки.
Катрин прекоси стаята и целуна Хелън по двете бузи.
— Това е чудесна новина — каза тя възторжено, обърна се към Пол и целуна и него. — Радвам се за вас двамата.
Джордж взе подноса от Ан и го постави на масата.
— И ние се радваме. Това беше хубава седмица. — Отвори шампанското и започна да налива. — Да вдигнем тост — каза той, докато раздаваше чашите. — За книгата.
— И за щастливата двойка — каза Катрин.
— Не, не, за книгата — настоя Пол. — После ще отворим нова бутилка, за да вдигате наздравица за мен и Хелън. Държим да дойдеш на сватбата — добави той. — Нали, ако не беше ти, никога нямаше да закараме татко в Скардейл, за да се запознае със сестрата на Хелън.
— Бил си в Скардейл? — Катрин не можа да скрие учудването си. Единственият пропуск в предварителните проучвания, за който съжаляваше, бе че не успя да убеди Джордж да дойде с нея в Скардейл, за да огледат заедно действителната сцена на действието.
Джордж доби леко смутен вид.
— Още не, но в понеделник сме поканени на обяд от Дженис, сестрата на Хелън.
Катрин вдигна чашата си към Пол.
— Справил си се блестящо. Аз опитах всичко, с изключение на отвличане, за да го замъкна там със себе си.
Пол се захили.
— На теб дължа предварителната подготовка.
— Е, чиято и да е заслугата, радвам се, че отивате — каза Катрин. — Освен това, не мисля, че ще откриеш стари спомени в имението Скардейл, Джордж.
— Какво искаш да кажеш? — той се приведе напред.
— Къщата е била направо изтърбушена отвътре. Ако трябва да се вярва на Кати Ломас, която ме разведе из нея, не е останала нито една стая, която да напомня за вида на къщата през 1963-а. Не става дума само за промяна в обзавеждането, сградата е прекроена, няколко малки стаи са събрани в една, някои спални са превърнати в бани, такива неща. Ако затвориш очи, докато се движим по пътя към Скардейл, и ги отвориш чак когато влезем в имението, ти гарантирам, че нищо няма да събуди у теб някакъв спомен — добави тя с усмивка.
Джордж поклати глава.
— Ще ми се да можех да ти повярвам — каза той. — Но нещо ми подсказва, че няма да избягам толкова лесно от миналото.
— Не знам, Джордж, — намеси се Хелън, — но нали си попадал в къщи с подчертана атмосфера? Къщи, в които още с влизането се чувстваш добре дошъл, посрещат те приятелски? А в други случаи, независимо от това колко пари са хвърлени за обзавеждането, къщата си остава студена и неприветлива. Според мен имението Скардейл е от къщите, които започваш да чувстваш като свой дом в мига, в който прекосиш за първи път прага. И Джен каза така, когато отиде да го види за първи път, след като го наследихме. Обади ми се и каза, че още с влизането си разбрала, че това ще е нейната къща. И аз напълно я разбирам. Всеки път, когато съм й на гости, спя като пън и се отпускам напълно. Искам да кажа, и да е имало призраци, те отдавна са напуснали къщата.