Катрин изпрати запитването, подчертавайки, че настоява за експресна услуга, като помоли резултатите да й бъдат пратени и по електронна поща, и в писмен вид по обикновена поща. Но дори при това положение съзнаваше, че не може да се надява на отговор преди следващата вечер. Не й беше ясно с какво ще запълни времето си дотогава.
Тогава се сети за Джордж. Изпълнена с чувство за вина, че го бе заличила така цялостно от мислите си, Катрин се обади в болницата и се осведоми за състоянието му. Сестрата от интензивното отделение й каза, че няма промяна. Тя затвори телефона. Изпълваха я смесени чувства. Измъчваше я мисълта за това, което се бе случило с Джордж, но разпознаването, станало причина за инфаркта му, същевременно бе поставило началото на най-голямото журналистическо разследване в кариерата й. Познаваше се достатъчно, за да осъзнае какво точно означава това за нея. Катрин винаги бе държала на работата си повече, отколкото на което и да било човешко същество. Знаеше, че според общоприетите схващания това е тъжно, но самата тя бе на мнение, че е далеч по-тъжно да разчиташ на хората, които рано или късно неминуемо те разочароват. Хората идваха и си отиваха, и действително, човешките взаимоотношения създаваха големи радости. Тя не отричаше това, и се възползваше от насладата и задоволството, които можеше да извлече от тях. Но никой не й бе доставял такова постоянно и сигурно удоволствие като прилива на вълнение, който изпитваше при вида на добре изработено интервю, дадено специално за нейното списание.
Сипа си още една чаша и се зае да обмисля следващия си ход.
Когато допиваше чашата, бе осъзнала, че вариантът е само един.
Три часа по-късно Катрин наемаше стая в четиризвезден хотел близо до Нюкасъл. Бе научила, че една от тайните на добрата журналистика е да знаеш кога да упорстваш и кога да чакаш търпеливо. Жаждата й да разкрие тайната, която се криеше зад този случай, се уталожваше от мъдростта на опита. Никога не бе препоръчително да се появиш без предупреждение в нечий дом късно вечерта. Знаеше, че в такъв случай първата мисъл на хората е, че се е случило нещо лошо, дори преди да отвориш уста.
Сутрин настроението на хората бе по-оптимистично. Това бе всеизвестно, още отпреди появата на пощаджиите, която автоматично будеше надежда за някаква приятна новина. Затова, още от времето, когато беше репортер, винаги избягваше да посещава хората късно вечер и залагаше на сутрешните си появи.
Катрин най-сетне успя да заспи, докато гледаше някакъв филм, и се събуди чак в девет, доволна, че е успяла да си почине въпреки всичко, което се въртеше из главата й. Първо се обади в болницата. Казаха й, че почти няма промяна, но имало слаби основания за оптимизъм. Обади се и в дома на семейство Бенет, но се включи телефонният секретар. Предаде най-добри пожелания и затвори.
Един час по-късно вече шофираше по шосе А1. Още не бе стигнала до къщата, когато вратата се отвори.
— Катрин — усмивката осея с бръчици широкото лице на Томи Клъф. — Каква приятна изненада! Заповядай, ще седнем отзад в градината.
Тя го последва през безупречно чистата дневна и кухнята и двамата излязоха в градината зад къщата — същински рай, изпълнен с ароматни цветя и храсти. Томи Клъф й обясни, че ги е подбирал специално, за да привличат птици и пеперуди. Днес пчелите жужаха тихо, многоцветните пеперуди трептяха с крила наоколо, докато двамата разговаряха.
Томи придърпа един дървен стол за Катрин, после се разположи на пейката, от която се виждаше морето далеч надолу.
— И така, какво те носи насам? — попита той, след като и двамата седнаха.
Тя въздъхна.
— Не знам как да започна, Томи. Както и да го кажа, ще ти се стори, че най-сетне съм успяла да се побъркам. — Тя сведе очи към земята. — Разбра ли за Джордж?
— Какво е станало? — попита той тревожно.
Катрин вдига очи и срещна погледа му.
— Получи инфаркт. И то тежък, по всичко личи. Сега е в кралската болница в Дерби, в интензивното отделение. В безсъзнание е от вчера сутринта, доколкото знам. Според Пол, в линейката на път към болницата сърцето му спряло.
— И ти дойде чак дотук, за да ми го кажеш? Това е наистина мило от твоя страна, Катрин — Томи я потупа по ръката. — Благодаря ти.
— Съжалявам, че нося лоши новини — засега тя прие ролята на загрижена приятелка.