А сега Катрин пусна същинска бомба — дори две бомби. Тя бе убедена, че Джордж Бенет е получил инфаркт и сега се бори за живота си, защото е осъзнал също като нея, че Алисън Картър е жива и здрава, и живее в Скардейл. От една страна, в това нямаше никаква логика. От друга страна обаче, ако Катрин се окажеше права, това обясняваше някогашните притеснения на Томи. Но в този случай той би дал мило и драго, за да се окаже, че в онези дни интуицията го е излъгала. Защото, ако Алисън Картър наистина бе жива, последиците щяха да бъдат ужасяващи. Дори ако изключим възможните юридически усложнения, стигаше само това, че непознатата годеница на Пол Бенет бе по някакъв начин тясно свързана с една ужасна грешка, чието осъществяване бъдещият й свекър бе подпомогнал.
Всичко това се въртеше в главата на Томи Клъф, без да доведе до никакво решение, докато той шофираше ленд роувъра си зад колата на Катрин по шосе А1, в посока Дербишър. Нямаше никакъв друг изход, освен да тръгне с нея и да направи всичко по силите си, за да защити Джордж и близките му от последиците на вероятното откритие. Томи съзнаваше, че Катрин е упорита, с еднопосочно мислене, а сега, когато държеше в ръцете си такъв експлозивен материал, това бе опасна комбинация. Тя искаше да го закара в своята кола, но той настоя да шофира сам. Имаше нужда от свободата да се движи когато и където пожелае, без да зависи от Катрин.
— Иска да мога да навестявам Джордж — бе казал той. — А ти може да нямаш винаги време да ме караш дотам. — Освен това искаше да остане и насаме с мислите си.
Петчасовото пътуване мина като миг, и изведнъж двамата вече паркираха пред една къща близо до главната улица на Лонгнор. Катрин обяви, че първо трябва да намерят място, където Томи да спи. Над кръчмата имаше стаи, които се даваха под наем, но в средата на август те бяха пълни с рибари и туристи. Томи сви рамене и се упъти право към дома на Питър Грънди; там заяви, че ще има нужда от свободната им стая за няколко дни; дали десет лири за нощувка и закуска биха били достатъчни?
Жената на Грънди, която никога не бе харесвала шефовете му, беше готова с радост да прибере парите на един от тях. Тя прие с ентусиазъм, макар че Питър прояви приличието да добие смутен вид. Новината за инфаркта на Джордж предотврати всякакви въпроси за причината, поради която Томи се бе върнал в Дербишър.
— Човек има нужда от приятели около себе си в такъв миг — заяви дълбокомислено госпожа Грънди.
— Несъмнено — отвърна мрачно Томи. — Имам намерение да направя всичко по силите си, за да помогна на Джордж и Ан.
И той хвърли бърз поглед към Катрин, за да се убеди, че тя е разбрала, че интересите им може да не съвпадат изцяло. Тя наведе глава в знак на съгласие и отказа да пие от чая на госпожа Грънди, силен като конски ритник.
— Ще те почакам вкъщи да се приготвиш, Томи — каза тя.
Катрин нямаше време да обмисля какво точно възнамерява да предприеме Томи Клъф. Изгаряше от нетърпение да включи лаптопа. Влезе директно в Интернет и установи, че агенцията вече й е изпратила нужната информация. Бяха сканирали фотокопията на документите, които й бяха пратили по пощата.
Първият документ бе акт за раждане на Дженис Хестър Уейнрайт. Родена на 12 януари 1951 в Консет. Пол — женски, родители — Семюъл Уейнрайт и Дороти Уейнрайт, по баща Картър. Професия на бащата — работник в металургичен завод. Постоянен адрес — Консет, „Ъпингтън Теръс“ №27.
Моминско име на майката — Картър. Беше съвпадение, но не кой знае какво. Картър бе достатъчно често срещано име, за да залага на това, каза си твърдо Катрин. Този случай бе прекалено важен, за да се хваща за сламки. Трябваше й категорично доказателство.
Следваше акт за раждане на Хелън, Хелън Рут Уейнрайт. Родена на 10 юни 1964 година в Шефийлд. Пол — женски, родители — Семюъл Уенрайт и Дороти Уейнрайт, по баща Картър. Професия на бащата — работник в металургичен завод. Постоянен адрес — „Лий Банк“ №18, Ривлин Вели, Шефийлд.
Второто име на Хелън беше Рут. Като го свържем и с моминското име на майката, започваше да става интересно. Катрин долови вълнението, което се надигаше в нея.
Натисна клавиша за следваща страница, за да огледа брачното свидетелство на Семюъл и Дороти Уейнрайт. Вълнението се бе превърнало във физическо усещане, притиснало стомаха й.
Венчани в църквата „Свети Стивън“, Лонгнор, окръг Бъкстън. Дата: 4 април 1948 година. Семюъл Алфред Уейнрайт, ерген, се бе венчал за Дороти Маргарет Картър, неомъжвана. Той е бил на двайсет и две години, тя на двайсет и една. Той още тогава работел в металургичен завод, тя работела в мандра. Когато се оженили, той живеел в Консет, на „Ъпингтън Терас“. А тя живеела в Шайър Котидж, Скардейл, Дербишър. Баща на булката — Албърт Картър, земеделец. Свидетели на венчавката — Рой Картър и Джошуа Уейнрайт.