— Мисля, че трябва да почакаш отвън.
Тя се съгласи с нежелание.
— На шестия етаж има кафене. Ще те чакам там. — Тя извади касетофона от джоба си. — Възможно ли е…
Томи поклати глава.
— Това ще бъде личен разговор. Но не се безпокой, няма да те излъжа.
Той я проследи с поглед, докато отиваше към асансьорите, после изправи рамене и бутна вратата на стаята. Когато наближи, видя лицето на Джордж. Не бе за вярване, че това е същият човек, който преди един ден приличаше почти на труп. Наистина, все още имаше изтощен вид, но лицето му имаше цвят, а тъмните кръгове под очите не бяха толкова силно изразени. Когато видя Томи, лицето му светна в широка усмивка.
— Томи Клъф — каза Джордж със слаб, но весел глас. — Като си помисля само — тъкмо бях решил, че съм умрял и съм отишъл в ада, отварям очи и виждам теб.
Томи протегна двата си ръце и взе ръката на бившия си шеф.
— Предполагам, че си се събудил от шока, когато чу гласа ми.
— Много си прав. Не бих оставил стар женкар като теб насаме с моята Ан.
— Джордж — възмути се Ан. — Как можеш да говориш така на Томи, като е изминал толкова път, само за да те види.
— Не му обръщай внимание, Ан. Още бълнува. Как се чувстваш, Джордж?
— Напълно разбит, ако трябва да си кажем истината. Откак се помня, никога не съм се чувствал толкова изтощен.
— Добре ни уплаши — каза Томи.
— Съжалявам. Но ако знаех, че това е начинът да те измъкна от отшелничеството, щях да го направя още преди години.
Ан и Томи се спогледаха, доволни, че колкото и да бе слаб, Джордж не губеше чувството си за хумор.
— Добре де, занапред няма да се усамотявам толкова. Катрин ми съобщи за теб, знаеш ли. Дойде чак в Нортъмбърланд, за да ми каже какво се е случило.
Джордж кимна, а светлината в очите му помръкна.
— Трябваше да предположа — каза той. — Ан, мила, направи ми една услуга. Остави ни за малко сами. Вярвай ми, скъпа, няма да рискувам живота си. — Той потупа нежно ръката й. — Обещавам по-късно да ти обясня всичко. Но не сега.
Ан изду неодобрително устни, но стана.
— Не го преуморявай, Томи. — Тя се обърна отново към Джордж. — Отивам да се обадя на Пол и да му кажа да дойдат днес следобед.
— Благодаря ти, мила. — Джордж я проследи с поглед, докато излезе. После въздъхна и подкани с жест Томи да седне. — Опасявах се, че Катрин няма да се откаже — каза той. — Какво успяхте да разберете?
— Не знаем със сигурност кой знае какво, но мисля, че можем да отгатнем почти всичко. — Томи описа накратко разследването, проведено от Катрин. — Няма много място за съмнение — заключи той.
— Невероятно е, нали? И все пак бях убеден още от мига, в който я видях — каза Джордж. — Живях с това лице в продължение на осем месеца, а и после то ме преследваше в продължение на години. Бях убеден, че както и да се нарича сега, жената, която живее в имението Скардейл, е Алисън Картър. И тогава схванах коя трябва да е всъщност Хелън — той затвори очи и задиша бързо и повърхностно. Когато погледна отново, видя колко разтревожен бе Томи. — Добре съм — каза той успокоително. — Просто бързо се уморявам.
— Карай по-спокойно. Аз не бързам.
Джордж успя да се усмихне едва-едва.
— Ти не, но Катрин със сигурност бърза. Предполагам, че няма начин да я спрем?
Томи сви рамене.
— Не знам. Голям инат е. Снощи успях само да я убедя да поиска и твоето мнение, преди да вземе каквото и да било решение какво ще прави с новите сведения. Тя обеща, но при едно условие. Трябва да отида с нея в Скардейл и да говоря открито с жената, която според всички нас е Алисън Картър. Катрин твърди, че трябва да разберем всичко докрай, и в това отношение е права.
— Не ме е грижа какви ще бъдат последиците за мен — каза Джордж. — Тревожа се за Хелън и Пол. Направили сме страшна грешка, преди те двамата да се родят, а сега те ще трябва да плащат за нея. Не мога да си представя как ще оцелеят, ако всичко това бъде извадено на бял свят. А и не вярвам Ан някога да ми прости за това, което ще им причиним.
— Знам. А не са и само те, Джордж. Не забравяй и Алисън. Каквото и да е направила, то вече й е струвало повече, отколкото можем да си представим. Все още могат да я обвинят в заговор за убийство, а не мисля, че го заслужава.