Притесненият Питър Грънди можа да се сети единствено за общинската зала в Лонгнор и за тази потискаща пристройка към методисткия параклис, който се намираше на главното шосе, тъкмо преди отклонението за Скардейл. Тя имаше предимството да бъде по-близо до Скардейл, а освен това в нея имаше и телефон, в стаичката, която според табелата на вратата, беше ризницата на параклиса.
— Добре, че методистите нямат кой знае какви ритуални облекла — каза Джордж, застанал на прага, докато оглеждаше помещението, прилично по-скоро на широк дрешник. — Грънди, отбележи си, че ще ни трябва и полеви телефон.
Грънди прибави още една точка към списъка, в който вече фигурираха пишещи машини, формуляри за вземане на показания, карти във всевъзможни мащаби, картотечни кутии и картончета, списъци на жителите в околността и телефонни указатели. Поне масите и столовете не бяха проблем — в залата имаше достатъчно. Джордж се обърна към Лукас.
— Трябва да си съставим план за действие — обяви той решително. — Да вземем столове и да видим какво ще измислим.
Подредиха столове около една маса, точно под окачената на една от таванските греди електрическа печка. Топлината й едва-едва смекчаваше ледената влага на нощния въздух, но хората бяха доволни и на това. Грънди изчезна в миниатюрната кухничка и се върна с три чаши и чинийка.
— За пепелник — поясни той, плъзгайки чинийката по масата към Джордж. Измъкна изпод палтото си термос и го тръсна на масата.
— Това пък откъде се взе? — попита Лукас.
— Бетси Краудър от Медоу Котидж — отвърна Грънди. — Тя е братовчедка на жената по майчина линия. — После отвори термоса, а Джордж се взря алчно във виещата се нагоре пара.
Ободрени от чая и цигарите, тримата мъже се заеха да съставят план на действие.
— Ще имаме нужда от колкото е възможно повече униформени полицаи — заяви Джордж. — Трябва да обърнем наопаки околностите на Скардейл и ако не открием нищо тук, ще трябва да разширим търсенето по течението на река Скарластън. Отбелязвам си да се свържа с местните армейски поделения, за да разбера не могат ли да отделят хора, за да ни подпомогнат.
— Ако ще търсим в по-широк периметър, може да се обърнем за помощ и към ловното дружество „Хай Пийк“ — каза Лукас, надвесен над чашата с чай, за да се поеме колкото е възможно повече от топлината й. — Кучетата им са научени да тичат по следа, а и ездачите познават района.
Грънди кимна.
— Ще се заема с това. Сър, мога ли да добавя нещо? — Джордж кимна. — Вчера беше коледният панаир в Лийк — има и пазар на добитък, свине и крави. Собствениците на наградените екземпляри вземат добри пари. Така че по пътищата в областта движението е било доста по-натоварено от обикновено. Много хора отиват в Лийк, независимо от това дали участват в конкурса за селскостопански животни или не. Повечето се възползват от случая да си напазаруват за Коледа. Може някои да са се връщали у дома точно по времето, когато е изчезнала Алисън. Ако момичето е тръгнало по никое от шосетата, шансовете някой да я е забелязал са по-добри от обичайните.
— Добра идея. — Джордж си взе бележка. — Добре ще е да питате фермерите за това, когато обикаляте наоколо. Аз самият ще повдигна въпроса на пресконференцията.
— Пресконференция ли? — попита Лукас подозрително. До тук беше принуден да одобри действията на професора против волята си, но сега му се стори, че Джордж Бенет смята да използва случая с Алисън Картър, за да си прави реклама. Сержантът не можеше да одобри такъв ход.
Джордж кимна.
— Свързах се с управлението и ги помолих да организират пресконференция за утре, десет часа сутринта. Имаме нужда от всякаква помощ. Медиите стигат до хората по-бързо от нас. Може да минат седмици, докато обходим всички, които са били вчера на коледния панаир в Лийк, а и тогава може да пропуснем някого. Но ако случаят има покритие в медиите, почти всички ще разберат в рамките на няколко дни, че е изчезнало дете. За щастие „Хай Пийк Кърънт“ излиза утре, така че до следобедния чай новината вече ще е общо достояние. За случаи като този публичността е жизненоважна.
— Ама май не свърши много работа на колегите в Манчестър и Аштън — обади се скептично Лукас. — Освен дето един куп полицаи си губиха времето да проследяват фалшиви улики.
— Ако момичето е избягало, така ще й бъде по-трудно да продължи да се крие. Ако е отведено някъде, публичността увеличава възможностите да открием очевидец — каза твърдо Джордж. — Говорих с главен инспектор Мартин и той е съгласен. Дори ще дойде тук за пресконференцията. Освен това потвърди, че засега аз поемам изцяло ръководството на операцията — допълни той, малко смутен, за да не излезе, че се самоизтъква.