Но аз не съм му била достатъчна. Това копеле Хокин насилвал всички деца на селото — с изключение на Дерек, предполагам, защото вече е бил прекалено голям, за да му харесва. — Тя обви чашата си с ръце и въздъхна. — И всички мълчахме. Били сме прекалено объркани и уплашени, и никой от нас нямаше представа какво да направи.
После, един ден мама ме попита защо не използвам превръзките, които ми купи, когато за първи път ми дойде месечното кръвотечение. Казах й, че не съм имала второ кръвотечение. Тогава тя започна да ме разпитва и всичко излезе наяве — какво е правил с мен, как се е снимал, докато го е правил. Тя разбра, че трябва да съм бременна.
Алисън отпи малко чай, за да прочисти гласа си и да се успокои.
— Следващия път, когато той отиде за един ден до Стокпорт, тя претършува лабораторията му — и тогава откри и останалите снимки, в глупавия му сейф. Тогава всичко й се изясни. Събра всички възрастни от селото и им показа снимките. Можете да си представите какво стана. Искаха да го разкъсат на място. Жените до една настояваха да го кастрират и да го оставят да изкърви до смърт. Мъжете мислеха да го убият, като инсценират някаква злополука на полето.
Тогава мама Ломас ги накара да мислят разумно. Каза им, че ако го убием, някой от нас ще трябва да поеме вината. Дори да го блъснеше трактор, нямаше просто да отпишат случилото се като ежедневна злополука. Щеше да има следствие, защото той беше важна личност — скуайърът, не някой селянин без никакво значение. Най-малката грешка щеше да прати някого от селото на подсъдимата скамейка — особено когато станеше ясно, че аз съм бременна. Освен това тя напомни, че той не би страдал достатъчно при една такава бърза смърт.
Другото, от което всички се бояха, бе да не им отнемат децата, защото ако се разбереше какво е ставало в селото, щяха да ги обвинят, че не са се грижели достатъчно за тях. Бяха убедени, че външни хора няма да разберат начина на живот в долината — при нас децата тичаха по цял ден навън без никакъв контрол, защото мястото беше напълно сигурно, затворено, без никакво движение, оттам почти не минаваха и външни хора, дори през лятото.
Говориха цял ден и накрая някой се сети, че чел във вестника за едно изчезнало момиче. Не знам чия беше идеята, но всички решиха да изчезна, а те да подредят нещата така, че да излезе, че той ме е убил. Знаеха, че той има пистолет, и като подхвърлеха и моите снимки, вярваха, че ще му дадат смъртна присъда. Така за останалите деца нямаше да се разчуе нищо и щеше да им бъде спестена мъката да разказват всичко на полицията.
Алисън въздъхна.
— Така приключи дотогавашният ми живот. Плановете бяха направени бързо. С това се занимаваха най-много мама, Кати Ломас и мама Ломас, но наистина не пропуснаха нищо. Обяснихме всичко на леля Дороти и чичо Сам от Консет. Леля Дороти бе работила като медицинска сестра, затова знаеше как се взема кръв. Дойде вкъщи няколко дни преди да изчезна и ми източи един пинт. С него наквасиха една от ризите на Хокин и дървото в гората. Трябваше да отлагат откриването на ризата и бельото ми, докато се доберат до сперма от него. Знаеха, че рано или късно ще успеят, защото той винаги ползваше презерватив, когато спеше с майка ми. — Тя се изсмя горчиво. — Не му трябваха собствени деца. Най-сетне майка ми успя да го придума, обясни му, че й било необходимо, за да си поуспокои малко нервите. После зацапаха бельото ми със спермата от презерватива. Не знаеха какво точно могат да открият в лабораториите въз основа на кръвта и спермата, но не искаха да се провалят заради някоя дреболия.
И, разбира се, всички трябваше да знаят отлично версиите си. Всеки имаше своя роля и трябваше да я изиграе до съвършенство. Малките деца не знаеха нищо, но Джанет и Дерек бяха наясно. Кати им говореше с часове, за да им изясни колко важно е да не изтърват нещо. Аз ходех насам-натам като насън. През повечето време се разхождах с Шеп, опитвайки се да запомня всичко, което ми предстоеше да загубя. Чувствах се толкова виновна. Цялата тази суматоха, всички наоколо бяха напрегнати като пружини — и все си мислех, че всичко е по моя вина. — Тя прехапа устни и затвори за миг очи. — Необходимо бе да мине много време и да се подложа на продължителна терапия, за да повярвам, че нямам никаква вина. Но по онова време направо се мразех.
Тя замълча и в очите й отново блеснаха сълзи. Тя примигна силно, потри рязко очите си с ръка и продължи.