— Не — каза тя пресипнало. В гласа й прозвуча отчаяна молба. — Не моята Алисън. Моля те, Господи, не моята Алисън.
Хокин стана и прекоси стаята, за да отиде при жена си, наведе се над нея и я прегърна несръчно през раменете.
— Не бива да губиш контрол над себе си, Рут — каза той и хвърли бърз поглед към Джордж. — С това няма да помогнеш на Алисън. Трябва да бъдем силни.
Хокин като че ли се смущаваше да демонстрира привързаност към жена си. Джордж беше виждал много мъже, които се притесняваха да проявяват чувствата си, но рядко бе виждал чак такава въздържаност.
Изпълни го горещо съчувствие към Рут Хокин. Не за първи път виждаше как един брак проявява слабите си страни под натиска на криминално разследване. Бе прекарал по-малко от час с тази двойка, но съзнаваше инстинктивно, че не присъства на обикновено охлаждане на отношенията, а на голям срив. Достатъчно труден момент за всеки брак е осъзнаването, че човекът, когото си избрал, е доста по-малко от това, което си си представял. Но за Рут Хокин, омъжена съвсем отскоро, сигурно разочарованието бе двойно по-тежко, съчетано с тревогата поради изчезването на дъщеря й.
Без да се замисли, Джордж приклекна до нея и постави ръка върху нейната.
— Много малко е това, което можем да направим в момента, госпожо Хокин. Но наистина правим всичко, което е по силите ни. Веднага щом съмне, ще изпратим хора да претърсват долината от край до край. Обещавам ви, няма да изоставя Алисън. — Очите му срещнаха нейните и той изпита неочаквано силни и толкова объркани чувства, че не можа да си ги изясни докрай.
Докато гледаше към мочурищата, Джордж разбра, че не би могъл да спи тази нощ. Уви сандвичите в плътна хартия, напълни един термос с горещ чай и тихо се заизкачва по стълбите, за да ся вземе самобръсначката от банята.
На горната площадка спря. Вратата на спалнята им беше открехната и той не можа да устои на желанието да погледне Ан. Побутна леко вратата, за да се отвори още малко. Лицето й беше като бледа сянка на белия фон на възглавницата. Спеше на една страна, ръката й, свита в юмрук, беше отпусната пред нея на възглавницата. Господи, колко хубава беше! Възбуждаше се дори само докато я гледаше как спи. Искаше му се да хвърли дрехите и да се плъзне в леглото до нея, да почувства топлината на тялото й. Но тази нощ не би успял да избяга от спомена за измъчените очи на Рут Хокин.
Въздъхна тихо и се обърна. Половин час по-късно беше отново в заличката на методисткия параклис и се взираше в снимката на Алисън Картър. Беше забол четири от снимките, които й беше направил Хокин, на дъската за обяви. Петата беше оставил в полицейския участък и беше помолил да я копират спешно, за да може да раздаде копията на пресконференцията. Дежурният инспектор изрази съмнение, че ще се справят навреме. Джордж му обясни недвусмислено, че ще се наложи да се справят.
Той разтвори внимателно голямата карта и се опита да я огледа с очите на човек, който има намерение да избяга отнякъде. Или с очите на човек, решен да отнеме живота на друг човек.
После излезе от залата на методистите и тръгна пеш по тесния път към Скардейл. Само след като бе извървял няколко метра, мъждукащата жълта светлина от прозорците на залата бе погълната от нощния мрак. Проблясваха само звездите, когато успяваха да пробият носещите се по небето облаци. Наложи му се да внимава, за да не се спъне в някоя от големите туфи трева, избила от двете страни на пътя.
Постепенно зениците му се разшириха, така че зрението му можеше да възприема призраците и сенките, витаещи из нощния пейзаж. Докато успее да си изясни, че става дума за крайпътни плетища, дървета, овчарници и каменни огради, студът се бе просмукал в костите му. Градските му обувки с тънки подметки не бяха подходящи за тази вледенена земя, дори кожените му ръкавици с памучна подплата не го предпазваха от ледената вихрушка, която фучеше по пътя към Скардейл като из тунел. Ушите и носът му не бяха в състояние да изпитват нищо друго, освен болка. След като измина една миля надолу по шосето, той се предаде. Каза си, че ако Алисън Картър се намира някъде на открито в такава нощ, трябваше да е доста по-издръжлива от него.
Или вече бе лишена от каквито и да било усещания.
„Манчестър Ийвнинг Нюз“, четвъртък, 12 декември 1963 г., стр.1
Редакционен репортаж