— Значи мислите, че става дума за местен човек? — попита Мартин.
Джордж прекара ръка през русата си коса.
— Така изглежда — отвърна той колебливо.
— Прав сте да не се ангажирате с категорична теория. Пътят нагоре към Дендърдейл, до изворите на Скарластън, е популярен туристически маршрут. Кой знае колко хора се шляят наоколо през лятото. Всеки може да е видял момичето — само или с приятели — и да е решил да се върне, за да я отвлече. — Мартин кимна и почисти с пръст малко цигарена пепел от ръкава на безупречно изгладената си куртка.
— Възможно е — съгласи се Джордж, макар че не можеше да си представи как някой мигновено ще развие подобна мания и ще издържи с месеци до настъпването на подходящия момент. Всъщност основната причина за неговата неувереност бе съвсем друга.
По-скоро просто не мога да си представя който и да било жител на селото да причини такова страдание на свой съселянин. Те са невероятно близки помежду си, сър. Свикнали са да се поддържат и помагат един на друг от поколения насам. Някой от Скардейл няма да причини зло на някое от техните деца — това би било в разрез с всичко, на което са учени от раждането си. Да не говорим пък, че нима начин жител на Скардейл да отвлече дете от селото, без останали да разберат какво става. А въпреки всичко по-вероятно е извършителят да е жител на селото, а не външен човек — заключи Джордж и въздъхна, озадачен от хода на собствените си мисли.
— Освен ако всички грешат посоката, в която е тръгнало момичето — отбеляза Мартин. — Може би тя самата е нарушила навиците си и да е тръгнала в обратна посока, към главното шосе. А пък вчера имаше говежди пазар в Лийк. По лонгнорския път движението трябва да е било доста по-оживено от обикновено. Лесно може да са я примамили в някоя кола, под предлог да упъти някого например.
— Забравяте кучето, сър — напомни Джордж.
Мартин махна нетърпеливо с цигарата.
— Възможно е този, който я е отвлякъл, после да се е промъкнал откъм другия край на долината и да е оставил кучето в гората.
— Би било голям риск, а и тогава човекът би трябвало да познава отлично местността.
Мартин въздъхна.
— Сигурно сте прав. И на мен не ми се струва вероятно злодеят да е местен човек. Човек често има романтични представи за живота в тези малки селца, но често се оказваме излъгани. — Погледна към стенния часовник, придърпа маншетите си и се изправи. — И е време да приемем господата от пресата.
Той се обърна към една от сгъваемите маси.
— Паркинсън, върви да кажеш на Морис да покани журналистите.
Униформеният скочи и измънка:
— Тъй вярно.
— Кепето, Паркинсън — излая Мартин. Паркинсън спря като закован и се върна към стола си, нахлупи униформеното кепе и почти побягна през вратата. Докато излизаше, Мартин успя да добави: — Да се подстрижеш, Паркинсън!
Устните на началника потрепваха, като че ли криеше усмивката си, докато вървеше към столовете зад голямата маса.
Вратата се отвори и около половин дузина мъже, се изсипаха в залата. Когато премръзналите им фигури се озоваха в задушната топлина на помещението, около тях се образува нещо като мъглив ореол. Групичката се разпадна и хората насядаха шумно по сгъваемите столове. Джордж прецени, че са на възраст между двадесет и пет и петдесет и пет години, макар че не беше лесно да се каже, така, както бяха захлупени с плетени и широкополи шапки, скрити: зад вдигнатите яки на палтата си и увити целите в шалове. Разпозна Колин Лофтъс от „Хай Пийк Кърънт“, но останалите му бяха неизвестни. Зачуди се за какви ли издания работят.
— Добро утро, господа — започна Мартин. — Аз съм главен инспектор Джек Мартин от полицията в Бъкстън, а това е моят колега, инспектор Джордж Бенет. Както несъмнено всички знаете, едно момиче от Скардейл е изчезнало. Става дума за Алисън Картър, тринадесетгодишна, която била видяна за последен път приблизително към четири и двадесет вчера следобед. Излязла от имението Скардейл, където живее със семейството си, за да разходи кучето си. Когато не се върнала, майка й, Рут Хокин, и вторият й баща, Филип Хокин, се свързват с полицията в Бъкстън. В отговор на обаждането незабавно започнахме претърсване на околностите на имението Скардейл, с помощта на обучени полицейски кучета. Кучето на Алисън бе открито в близката гора, но от момичето няма и следа.
Той се прокашля.
— До обяд в бъкстънския полицейски участък ще има копия от скорошна снимка на Алисън, които ще ви бъдат предоставени.