— Вземете ги. Имам още в колата.
— Благодаря — Стегнатите мускули на лицето й малко се отпуснаха и Джордж за първи път видя същата усмивка, която правеше Алисън толкова привлекателна на снимката.
Той изчака да мине малко време, докато и двамата почувстваха успокояващото въздействие на никотина.
— Имам нужда от помощ, госпожо Хокин — поде той. — Снощи се наложи да се състезаваме с времето, трябваше да намерим следи от Алисън колкото е възможно по-бързо. Днес продължихме с търсенето, всички механични, рутинни операции, които сме длъжни да изпълним и които много често наистина дават резултат. Но досега нямах възможност да си поговоря с вас, за да разбера какво момиче е всъщност Алисън. Ако някой я е отвлякъл — няма да ви лъжа тази версия изглежда все по-вероятна — трябва да науча всичко за Алисън, за да можем да преценим възможностите за контакт между дъщеря ви и престъпника. Затова ви моля да ми разкажете повече за дъщеря си.
Рут въздъхна.
— Тя е очарователно момиче. Умът й сече — такава е от малка. Учителите й казват, че ако продължава да се учи така, ще може да отиде в колеж и дори в университет. — Тя наклони леко глава на една страна. — Вие сигурно сте учил в университет — последните думи не бяха въпрос, а установяване на факт.
— Да, учих право в Манчестър.
Тя кимна.
— Значи знаете какво значи да учиш сериозно. Никога не е трябвало да й напомням да си пише домашните, както става с Дерек и Джанет. Имам чувството, че дори й е приятно да учи, макар че по-скоро би си отхапала езика, отколкото да си го признае. Бог знае от къде е наследила това — нито аз, нито баща й сме обичали особено училището. С мъка дочакахме да завършим. Но имайте предвид, че Алисън не е някоя зубрачка. Обича да се забавлява.
— А как се забавлява? — настоя меко Джордж.
— Всички са луди на тема поп музика — и тя, и Джанет, и Дерек — „Бийтълс“, „Джери енд дъ Пейсмейкърс“, „Фреди енд дъ Дриймърс“, и тъй нататък. Чарли също, макар че той няма време да кисне всяка вечер с тях и да слуша плочи. Но той пък ходи на танци в „Павилиън Гардънс“, и все обяснява на Алисън коя нова плоча да си купи. Все й казвам, че накрая у нас ще има повече плочи отколкото в магазина. Ще й трябват повече от две уши, за да ги изслуша всичките. Фил й ги купува. Той ходи всяка седмица до Бъкстън и й подбира най-новите неща от класациите, а освен това купува и тези, за които е научила от Чарли… — гласът й замря.
— С какво друго се занимава?
— Ами понякога Чарли ги води в Бъкстън на кънки — в сряда вечер. — Тя млъкна и внезапно изплака: — О, Господи, защо не ги заведе и снощи? — После отпусна глава и дръпна така силно от цигарата, че Джордж чу пукота на горящия тютюн. Когато отново вдигна глава, очите й преливаха от сълзи и бяха изпълнени с такава молба, че проникнаха през цялата му професионална резервираност и стигнаха до сърцето му. — Моля ви, намерете я — изхълца Рут.
Той стисна здраво устни и кимна.
— Вярвайте ми, госпожо Хокин, възнамерявам точно това да направя.
— Дори само за да я погреба.
— Надявам се да не се стига до там — каза Джордж.
— Да. Надяваме се — и вие, и аз. — От устните й излезе дълга димна ивица. — И вие, и аз.
Той помълча малко, после поде отново:
— Ами приятелите й? С кого беше по-близка?
Рут въздъхна.
— Трудно им е да си намират приятели извън Скардейл. Никога нямат възможност да отидат някъде със съучениците си след училище. Ако ги поканят на купон или нещо такова, в повечето случаи нима как да се приберат вкъщи. С автобус могат да стигнат само до Лонгнор. Затова и не ходят. Освен това хората от Бъкстън са настроени срещу Скардейл. Считат ни за някакви езичници, че сме някакви идиоти, защото тук често се женят роднини — гласът й стана саркастичен. — Заяждат се и с децата. Затова и нашите се държат един за друг. Нашата Алисън е общителна, и доколкото разбирам от учителите, съучениците й я харесват. Но никога не е имала други истински близки приятели, освен братовчедите си.
Още една задънена улица.
— Още нещо… Бих искал да хвърля един поглед на стаята на Алисън, ако може. Само за да си съставя по-добра представа за нея. — Той не добави — и за да взема косми от гребена й, за да могат хората от лабораторията да ги сравнят с тези, които открихме залепнали и по петното кръв на дървото.
Тя стана. Движеше се като стара жена.
— Включила съм печката горе. За всеки случай… — тя не довърши.