После въздъхна и се зае да рови из личните вещи на Алисън — работа, която поначало му беше крайно неприятна. След половин час установи, че не е открил нищо изненадващо. Дори бе прелистил всяка книга на малката етажерка до леглото. Книги на Жоржет Хайър6, „Нанси Дру“7, „Великолепната петорка“8, „Брулени хълмове“, „Джейн Еър“ — нито една от тях не представляваше изненада, нито пък съдържаше някаква тайна. Много прелистваната поетична антология на Палгрейв „Златната съкровищница“ не съдържаше нищо друго, освен стихове. В чекмеджетата на тоалетната масичка откри бельото на момичето, два специални спортни сутиена, няколко ароматизирани сапуна, половин пакет дамски превръзки. В кутията за бижута имаше няколко евтини дрънкулки и една мъничка сребърна гривна — от тези, които се подаряват на бебетата при кръщаването им. От вътрешната й страна бе гравирано името „Алисън Маргарет Картър“. Донякъде го учуди единствено отсъствието на библия. От друга страна, Скардейл беше до такава степен откъснат от останалия свят, че Джордж не би се учудил, ако установеше, че тук още почитат езическата богиня на плодородието. Току-виж се оказало, че мисионерите така и не са се добрали до тук.
В една малка дървена кутия откри малко по-интересни находки. Вътре имаше няколко черно-бели снимки, с подвити и пожълтели от годините краища. На някои от тях Джордж разпозна младата Рут Хокин, която се смееше, отметнала назад глава. Рут гледаше към един тъмнокос мъж, който беше свел притеснено поглед. Имаше други две снимки на двойката — хванати под ръка, с безгрижни лица, очевидно заснети на „Голдън Майл“ в Блекпул. Джордж предположи, че са се снимали по време на медения месец. Отдолу имаше още две снимки на същия мъж. Тъмната коса падаше на челото му. Беше облечен в работни дрехи, широк колан придържаше панталона, който сякаш беше шит за много по-едър човек. На едната снимка той стоеше до една брана, закачена за трактор. На другата беше клекнал до едно русо, щастливо усмихнато дете — очевидно Алисън. Последната снимка беше по-нова, ако се съдеше по значително по-голяма рамка. На нея се виждаха Чарли Ломас и една възрастна жена, облегнати на каменна стена, а на фона се виждаха смътните очертания на високите варовикови скали. Лицето на жената беше засенчено от сламена шапка, чиято широка периферия бе прибрана зад ушите с шал, вързан под брадичката. От нея се виждаше само правата линия на стиснатите устни и издадената напред брадичка. От мъчително приведеното тяло ставаше ясно, че е прекалено стара, за да бъде майка на Чарли. Самият Чарли стоеше като закован и позираше с каменно изражение в камерата — сякаш ги беше снимал някой фотограф от викторианската епоха и ги бе заплашил, че ако мръднат, от снимката няма да излезе нищо. Чарли беше скръстил ръце пред гърдите си. Приличаше на немалкото несръчни млади момчета с предизвикателно поведение, които бяха заявявали невинността си пред Джордж в полицейския участък.
— Интересно — промърмори той. Наличието на снимки на баща й можеше да се предположи, макар че той бе очаквал да ги види извадени отвън, и в рамки. Но това, че единственият друг образ в съкровищницата на Алисън бе този на братовчеда — същият, който така навреме бе открил следите в малката горичка — беше най-малкото странно за инспектор Бенет, обучен да подозира всички. Той прибра внимателно снимките в кутията, но после размисли, извади снимката на Чарли и старицата и я пъхна в джоба си.
Когато се зае да прехвърля плочите, откри за първи път образец от почерка на Алисън. На страници, откъснати от училищни тетрадки, той откри преписвани стихове от текстове на песни. Очевидно те имаха някакво специално значение за нея. Откъси от текстове на „Дяволът с маска“ на Елвис Пресли: „Празникът е мой и ще плача, колкото си искам“ на Лесли Гор, „Такава е играта“ на Клиф Ричард и „Аз, която си нямам нищо“ на Шърли Беси — стиховете рисуваха обезпокояващия образ на момиче, което крие някаква мъка, напълно в разрез с всички описания на Алисън Картър. В тези стихове се говореше за мъките на любовта, за измама, загуба и самота. Джордж знаеше отлично, че няма нищо странно в едно момиче на пубертетна възраст, което за първи път се сблъсква с тези усещания и счита, че никой никога не е преживявал нещо подобно. Но ако Алисън е изпитвала такива чувства, тя бе съумяла да ги прикрие много добре от хората около себе си.
7
„Нанси Дру“ — поредица юношески романи на американския писател Едуард Стрейтмайър — Бел.прев.
8
„Великолепната петорка“ — роман на извънредно продуктивната авторка ни юношески романи Инид Влайтън — Бел.прев.